Когато един политически проект претендира, че е алтернатива на изхабеното статукво, последното, което може да си позволи, е да бъде хванат в елементарно противоречие.
Вчера Комисията по досиетата обяви списъкът на кандидатите за 52-рото Народно събрание, които са имали принадлежност към Държавна сигурност. В този списък с 31 имена фигурира и това на Петър Илиев Тодоров – кандидат на „Прогресивна България“ в 16 МИР – Пловдив-град.
Точно тук е политическият проблем за Румен Радев. След като нарече темата за Държавна сигурност „откровени лъжи“, той стигна и до тезата, че в листите на „Прогресивна България“ „нямаме нито един“ човек, свързан с ДС. Само че проверката показа друго. И когато фактът е налице, обясненията са две: или не е направена елементарна проверка на собствените листи, или избирателите са били подведени. И двете версии звучат еднакво лошо за формация, която претендира да носи нов стандарт в политиката.
Още по-неприятното за „Прогресивна България“ е, че не става дума за „скрита“ биография, изплувала от нищото. „24 часа“ съобщава, че Тодоров е бил обявяван още през 2010 г., а публичните данни, цитирани и от други медии, сочат, че е бил назначен за разузнавач през септември 1989 г.
Комисията по досиетата определя III управление на ДС като военно контраразузнаване. Тоест не говорим за неясна периферия, а за човек с установена принадлежност към структура на Държавна сигурност, чието минало отдавна е публично известно.
Има и чисто пловдивски аспект. Петър Тодоров не е случаен статист, бутнат в края на листата, а №3 в 16 МИР – Пловдив-град, тоест човек с реален шанс за парламента. Това превръща случая от удобен „пропуск“ в съзнателно политическо решение. Някой е преценил, че точно това име е актив, а не пасив. И днес точно този някой дължи обяснение.
Въпросът „защо точно Петър Тодоров“ става още по-важен, когато се види официалната му биография в МВР. След като близо 30 години той стига най-много до шеф на Първо РУ – изведнъж през 2021 година следва невероятен професионален скок. През май става зам.-директор на ОДМВР-Пловдив, а на 25 юни 2021 г. е временно преназначен за директор. Само месец и половина по-късно – на 6 август 2021 г. – вече е назначен за главен секретар на МВР с указ на държавния глава. Такъв кариерен скок за броени месеци не е дребен биографичен детайл, а показа че не говорим за случаен човек, а за фигура с тежест в определени кръгове.
Отделно от темата за досието, около фигурата на Тодоров остава и по-широкият спор за начина, по който е упражняван контрол в силовата система. Още през 2023 г. постът му на главен секретар беше в центъра на открит конфликт между президента и кабинета, а през февруари 2026 г. МВР публикува и 19-страничен доклад за проверките около случая „Петрохан“ и НАКЗТ. Това не доказва автоматично вина, но безспорно обяснява защо общественото внимание към името му е високо и защо влизането му в политиката не може да мине между другото. Тук и е връзката с Иван Демерджиев, който тогава бе вътрешен министър, а Тодоров му бе главен секретар. Там и е връзката с Пламен Узунов – сивият кардинал на Радев, който засега не е „хванат“ в луксозен офис със спалня и джакузи.
Затова днес големият въпрос към Румен Радев не е дали опонентите му са преувеличавали с бройките. Големият въпрос е защо, след като уверено говореше за „нула“, в пловдивската листа на „Прогресивна България“ се оказа точно обратното. А въпросът към самата коалиция е още по-прост: ако това е „новият морал“, защо отново стигаме до стари кадри, стари зависимости и стари оправдания? Защото в политиката понякога не е фатално, че имаш проблем. Фатално е, когато първо го отричаш, а после се правиш, че не го виждаш.
Демерджиев и „активното мероприятие": Когато машината за внушения се обърне срещу своя създател
Костадин Костадинов: Демерджиев с турски агенти в Турция, българското знаме липсва
Още от категорията
Виж всички
Премиерът Гюров: Арестувани за 224 души за изборни престъпления, почти колкото един парламент
Темите на Traffic News
