Още 134 надзиратели и 66 съдебни охранители ще бъдат назначени във ведомството на Цецка Цачева. Това реши на днешното си заседание на Министерски съвет. От правосъдното министерство отдавна настояваха за още щатове заради зачестилите бягства и проблеми с реда в затворите. 

С друго свое решение правителството прехвърли на община Варна терен от 14 164 кв. м на ул. "Върба" № 24 в града. В него ще бъде изградена общинска сграда, където ще се премести Математическата гимназия "Д-р Петър Берон".  

Министерският съвет одобри и информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за 2018 г. на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.

По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по КФП на касова основа за 2018 г. е положително в размер на 137,0 млн. лв. (0,1 % от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 251,7 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 114,7 млн. лева.

Постъпилите приходи и помощи по КФП за 2018 г. са в размер на 39 646,0 млн. лв. или 103,7 % спрямо годишните разчети. Съпоставени с предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 3 739,2 млн. лв. (11,1 %), а постъпленията от помощи нарастват с 590,2 млн. лв. (38,8 %).

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 32 235,7 млн. лв., което представлява 103,5 % спрямо планираните за годината данъчни приходи.

Приходите от преки данъци са в размер на 6 132,8 млн. лв. или 106,5 % спрямо предвидените в разчетите за годината, като спрямо предходната година нарастват с 488,5 млн. лева (8,7 %).

Приходите от косвени данъци са в размер на 15 531,0 млн. лв., което е 102,5 % спрямо разчетите за годината. Съпоставено с данните за 2017 г., постъпленията в групата нарастват с 998,5 млн. лв. (6,9 %). Постъпленията от ДДС са в размер на 10 064,0 млн. лв. или 102,9 % спрямо планираните. Приходите от акцизи възлизат на 5 203,2 млн. лв. (101,0 % спрямо разчетените за годината). Постъпленията от мита са 226,2 млн. лв. или 119,0 % спрямо разчета за годината.

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 113,8 млн. лв. или 101,4 % изпълнение на годишните разчети.

Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 9 458,2 млн. лв., което представлява 103,6 % спрямо разчетените за годината. Съпоставено с предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 13,1 % (1 093,0 млн. лева).

Неданъчните приходи са в размер на 5 299,6 млн. лв., което представлява 112,7 % спрямо годишните разчети.

Приходите от помощи са в размер на 2 110,8 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2018 г. възлизат на 39 509,0 млн. лв., което е 100,5 % спрямо годишните разчети. За сравнение разходите по КФП за 2017 г. бяха в размер на 34 471,1 млн. лева. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средствата от Европейския съюз. 

Нелихвените разходи са в размер на 37 737,4 млн. лв., което представлява 101,2 % спрямо годишните разчети. Текущите нелихвени разходи за 2018 г. са в размер на 32 361,7 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 5 321,6 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 54,1 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 688,2 млн. лв. или 95,3 % от разчетените за 2018 година.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена през 2018 г. от централния бюджет, възлиза на 1 083,4 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 31.12.2018 г. е 9,4 млрд. лв., в т.ч. 9,0 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Министерският съвет прие също Наредба за външните експерти при предварителен контрол на обществени поръчки. С правителственото постановление се правят промени и в Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП) и Устройствения правилник на Агенцията по обществени поръчки (УП АОП).

С Наредбата се регламентират изчерпателно условията и реда за включване и заличаване на външните експерти в списъка; определяне на външни експерти за извършване на проверка по конкретна избрана процедура; възлагане и изпълнение на проверката; определяне и изплащане възнагражденията на експертите.

Промените в ППЗОП са свързани с поетапното преминаване към изцяло електронно възлагане на обществените поръчки в страната. 

Снимка: flickr