Парламентът прие окончателно на второ четене законопроекта за Българската народна банка, с който се обезпечава правната интеграция на българската централна банка в евросистемата при въвеждане на еврото като парична единица на страната ни.

Предвижда се новият закон за БНБ да влезе в сила от деня, посочен в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от България.

Със законопроекта за БНБ се урежда статутът на еврото като парична единица, както и определянето на дизайна на националната страна на разменните евромонети, пускането и изваждането от обращение, замяната, обмяната и възпроизвеждането на евробанкноти и евромонети. Преодоляват се и всички правни несъответствия, отчетени в докладите за конвергенция на Европейската централна банка и Европейската комисия, отнасящи се до устройствения закон за БНБ.

Не се предвиждат промени спрямо действащото законодателство по отношение на процедурата по избор на състав на Управителния съвет на БНБ. Управителят на банката ще продължи да се избира от Народното събрание. 

Близо три часа продължиха дебатите по законопроекта в пленарната зала, стигна се до размяна на реплики на висок тон. По време на дискусията от "Възраждане" отново изразиха опасения от повишаване на цените и инфлацията след влизането в еврозоната, както и опасения за загуба на суверенитет. От "БСП за България" посочиха, че България все още не е готова да влезе в Еврозоната, предаде БТА.

От "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) коментираха, че е нелепо да се говори за загуба на суверенитет, защото и в момента сме в условия на валутен борд. Управляващите посочиха още, че през 2023 г., когато се присъедини към еврозоната, Хърватия има рекорд по растеж на доходите в ЕС, а ефектът от еврото върху инфлацията в страната е 0,2%.