"30 октомври 2016 г. Голямата 272 аудитория на Софийския университет беше препълнена от преподаватели, студенти и гости, дошли да чуят лекцията на доцент доктор Кристиан Таков. Ти, мой скъпи сине, в течение на час и половина, разказваше, учеше какво е справедливост и нейното място в правната наука. Защо тогава с нищо не ми подсказа, че в човешката съдба няма справедливост, а съществува страдание и безнадеждност и големия риторичен въпрос "ЗАЩО?".

Това пише майката на починалия преди седмица преподавател от Софийския университет и доцент по гражданско право Кристиан Таков, съобщи Mediapool.bg.

Писмото й продължава:

„Фаталност ли беше изборът за темата на лекцията ти, или предчувствие за космическата несправедливост, която те грози? Всяко твое изказване в публичното пространство беше есе за човечност, полет към свобода и достойнство, към обич и доброта. Денят преди постъпването ти в болница имаше 4 дела от 11 до 18 часа в Арбитражния съд.

"Искам всичко да приключа за тази година"- беше отговорът на упрека ми за голямото натоварване. Успя до последния миг да живееш пълноценно в нормалния си ритъм. Веднъж ми каза, че няма да допуснеш да вегитираш. И това обещание ти го изпълни. Когато ми донесоха дрехите ти от болницата, всред тях беше "световни философи" на немски език. Предварително я преглеждаше и после в по-достъпна форма я разискваше с дъщеря си, която боготвореше. Какъв извор на духовност, познание, интелигентност и обич беше ти за нея! За 50 години от теб, ангел мой, получих безмерна обич, внимание и грижа, и никога обида или грубост. Какво богато духовно и интелектуално общуване имахме! Бях щастлива и горда с теб! Затова сега е безмълвният ми вик: "Защо ти, а не аз!?" В деня на сбогуването с теб над 2000 души, оценили звездната ти същност, опасаха в четири посоки градината пред църквата "Свети Седмочисленици".

Техните пъстри чадъри образуваха венец, който плачеше заедно с дъжда. Благодаря на тези, които чинно чакаха 3 часа, за да се поклонят за сетно "сбогом". Президентът Плевнелиев, погребал майка си предишния ден и верните приятели Христо Иванов и Лозан Панов, дори не са се прередили на дългата опашка. Благодаря им! Искам да изкажа благодарност на Софийския университет, на Великотърновския университет, на Югозападния Университет, на Нов български университет, на Арбитражния съд и Търговско промишлената палата, на съратниците от "Да България", издателство "Сиби", на всички медии радиа и телевизии и по-специално БНТ, БТВ, Нова телевизия, BIT, Mediapool и "Дневник", които в тези ужасяващи дни изказваха суперлативни оценки за моя син Кристиан Таков. Всички те ме накараха чак сега да осъзная големия мащаб на моя Кристи! И всичко това, ти непрежалимо мое дете, направи само за половин житейско време. Защо ти беше отнета другата половина? Няма те скъпи сине, за да ми разкриеш тайната на справедливостта...”