Лондон изпревари Виена в класацията за най-красива коледната украса на знаковите си улици. Тук това не е само каприз и туристически капан. В града през студените месеци се стъмва още в ранния следобед, не като при нас и в по-голямата част от Европа.
„Карнаби стрийт” в емблематичния централен квартал Сохо тази година е с декорация, вдъхновена от „Бохемска рапсодия” на „Куин”. Самият Браян Мей и Роджър Тейлър от легендарната британска група участваха в запалването на коледните светлини още на 21 октомври, заедно с актьорите от филма за бандата, който превзе България и света и се радва на рекорден боксофис в момента. Светлините остават за радост на туристите до началото на януари, така че ще радват посетителите не само за Коледа и Нова година.
Главната търговска „Оксфорд Стрийт”, за която сме писали, а и ни предстои да ви разходим заради класическия ден за шопинг веднага след Коледа, блести със сребристи и златисти светещи глобуси, които сякаш аха ще бъдат бутнати от покривите на класическите червени двуетажни автобуси, пъплещи успоредно с неизброимите тълпи, устремени към всеки от универсалните магазини от двете страни. Ако търсите картина на съвременно вавилонско стълпотворение, моля, заповядайте.
Една от най-прочутите преки на „Оксфорд” е „Ню Бонд Стрийт”, която прелива с бутиците си в „Бонд Стрйт” до „Пикадили”. Както подобава на подобна обетована земя на дизайна, над нея красиво се разполагат паунови пера, но от хиляди светещи лампички. Те се събират от двете страни към центъра на платното, над което пък се извисяват уникални светилници, наподобяващи канделабри, като отново елементите им са като от паунови пера. Истинска прелест! И намигане към всички претенции на хората и магазините по тази улица – всичките от хай по-хай.
Другата най-знаменита пряка на „Оксфорд” е „Риджънт Стрийт”. Над нея пък са опънати мрежи от светлини, които напомнят звездното небе над нас, което прочутите лондонски мъгли и облаци правят често невидими за жителите и гостите на британската столица. Ето какво е английско чувство за ирония и за хумор, претворено от електричество. Лампичките бяха запалени на 15 ноември, като Космическата тема, но не в златисто, а в синьо-лилаво, осветява южния бряг на Темза, любим за разходка на туристите и местните хора, независимо от сезона и ветровете. Идеята на дизайнерите е била коледната украса, запалена на 9 ноември, да хармонира на собствените декорации на прочутото Лондонско око – британския отговор на виенското колело и една от най-прочутите дестинации за посещение в уникалния град на реката. Турът наоколо си заслужава заради уличната храна от различни кътчета на света и Съркъс бара пред Роял Фестивал Хол с греяно вино и сайдери за феновете.
Ковънт Гардън е място, за което ще разказваме в отделен пътепис, но сега се спираме за малко в района на великата опера на Лондон, за да разкажем за коледните светлини там. В центъра на своеобразната композиция в този иначе закътан малко по-тъмен квартал на британската столица, прочут и с кръчмите си, е огромното коледно дърво. Елхата е орнаментирана с 30 000 светлинки за разкош – апропо думата за това нещо на английски е латинската дума за светлина – случайност?! Коледното дърво имаше специално „откриване” повече от 2 седмици преди запалването на светлините на главната елха на София. На церемонията в Ковънт Гардън пя Хорът на кралството, който бе и на сватбата на принц Хари и неговата Меган.
Класиката на елхите обаче е друга. От 1947 г., вече 71 години, норвежкия крал подарява на Англия възможно най-високо коледно дърво. То бива разполагано на главния от многото площади на британската столица – „Трафалгар”. За да бъде гледката на щедро осветения дар, извисяващ се гордо над хора и улици, фонтаните също са специално осветявани. Церемонията по запалването на атракцията бе на Никулден – 6 декември. Най-футуристичното осветяване – като навлизане в космически коридор от светлина, изтъкан от безброй опънати водоравно нишки, образуващи цял тунел. Това са 100 000 светлинки. Може да им съперничи само разноцветната, фигурална и сякаш направена на 3Д коледна украса, ако се гледа отдалеч, в Уембли парк. Това е лабиринт, „джунгла от стъклени панели”, както я описват журналистите, които отразяват лъчите на краските на дъгата.