Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов събра във вторник парламентарната група на най-голямата партия на извънредно заседание, излъчвано на живо във Фейсбук. Той отчете слабото представяне на местните избори в Пазарджик, където партията се класира шеста и заяви, че ГЕРБ остава само формално в управлението и няма повече да осигурява кворум за него, но няма да „счупи“ управляващата коалиция.

И заговори за „преформатиране“ на властта:

„Не знам дали министрите да стоят, но това си е ваш личен избори, защото съм дал дума, че няма да счупим коалицията, но и няма да стоим по този начин. Всеки ден да обясняват „Борисов - Пеевски“ – какво общо има Борисов с това управление, Пеевски не е в управлението.

Изобщо това не ми харесва. Затова премиерът да се стяга, да преформатира и включително председателя на НС, една година близо, стига им! Да става от ИТН, от „Ново начало“ въпреки че на нас се полага поста, въобще не ни касае, но не може да ни се качват на главата така“, заяви Борисов.

Но какво всъщност означава това „преформатиране“ на властта, след като Борисов не иска да „чупи“ коалицията, което автоматично изключва възможността за промени с предсрочни парламентарни избори.

Фразата „преформатиране на властта“

(или „преформатиране на управлението“) в контекста, в който я използва Бойко Борисов, обикновено означава идеята за структурни промени в състава, конфигурацията или разпределението на властта във властовата коалиция — например промени в министри, смяна на ключови постове, пренареждане на партньорите във властта, възможно влизане или излизане на партии, преобръщане на мнозинството и т.н.

Няма закон с името „Закон за преформатиране на властта“ — тоест няма специален нормативен акт, чрез който “преформатиране” да се дефинира и регулира. Това е политически термин, а не конкретен юридически инструмент. Но в рамките на българското право има различни законови и конституционни механизми, които могат да се използват за промяна на състав на правителството, на парламентарна подкрепа, на ключови министри, председател на НС и др. Ето как стоят нещата:

Какво законово съществува и какви механизми могат да се използват

  • Коалиционно споразумение

Когато се съставя коалиция, партиите подписват споразумение, в което се определя разпределението на министерства, политики, контрол над парламентарни органи и др. Това споразумение не е непременно закон, но създава политически задължения.

  • Изпълнителната власт (правителството, министрите)

Премиерът има правомощието да предлага смяна на министри, вицепремиери, да внесе оставка на кабинета и да състави нов кабинет. Министрите са назначавани и уволнявани от премиера, с чиновнически и административни процедури, но също в зависимост от коалиционните договорки.

Ако министър не може или не желае да бъде сменен, може да има напрежения вътре в коалицията, но юридически смяната става чрез указ на президента, по предложение на премиера, според Конституцията и закона за Министерския съвет.

  • Парламентът

Народното събрание избира и поддържа вот на доверие на правителството. Ако правителството загуби мнозинството или подкрепата, то може да падне чрез вот на недоверие.

Парламентът избира председател на НС, заместник-председатели и ръководство на комисии — тези позиции могат да се сменят, ако парламентарната подкрепа се промени. Кворумът и процедурите (правилник на НС) също са важни — ако една партия или група спре да осигурява кворум, това може да блокира работа на парламента и да създава политически кризи.

Стъпки/Възможни процедури за „преформатиране“

Когато говорим за „преформатиране на властта”, следните стъпки биха могли да се случат:

  • Публични изявления и настоявания

Партия/лидери заявяват, че някои министри не се справят, че искат промяна на кадрите, че няма стабилност, че текущ състав на кабинета не удовлетворява коалицията.

В случая Бойко Борисов вече спомена, че министрите от неговата партия може и да не останат на поста си и конкретно поиска смяната на председателя на Народното събрания – Наталия Кислеова.

  • Преговори в рамките на коалицията

Обсъждане на промяната на министри, преразглеждане на коалиционното споразумение, промяна на подкрепата за ключови роли (например председател на НС) или на върхови постове. Тези преговори могат да са формални или неформални.

Днес от БСП (част от коалиционното правителство и партията, която издигна Киселова на председател на НС) призоваха „партията–мандатоносител (бел.ред.) да внесе своите предложения в Съвета за съвместно управление, а нашите решения ще вземем в колективните органи на партията и в разговор с коалиционните ни партньори“.

  • Правителствени промени

Смяна на министри, преструктуриране на отделни министерства, евентуално разместване във функциите им.

  • Парламентарни действия
  1. Избор или сваляне на председател на Народното събрание.
  2. Вотове на доверие или недоверие към отделни министри или към цялото правителство.
  3. Законодателни промени, промени в правилника на НС, които да дадат нови правомощия или да променят разпределението.
  • Служебен кабинет или предсрочни избори

Ако преформатиране се окаже невъзможно или бъде отхвърлено, може да се стигне до оставка на правителството, служебно правителство и/или предсрочни парламентарни избори.

Вероятните сценарии за България

Според публичните изявления и политическата ситуация, ето няколко възможни сценария, които имат своите предимства (+) и рискове (-):

1. „Мек рестарт“ на кабинета

Смяна на няколко министри, особено такива, които се месят в кризи (напр. регионално развитие, екология), преразпределение на министерства между коалиционните партньори.

+ По-нисък риск от срив, показва, че има реагиране на критика.

− Може пак да не удовлетвори партньорите или обществените очаквания.

2. Смяна в ръководството на парламента

Замяна на председател на НС, промяна на заместник-председатели, ръководства на комисии.

+ Може да промени баланса на силите, да даде нов импулс.

− Ако се води чрез партийни преговори, може да доведе до конфликти, нестабилност.

3. Преоформяне на коалицията

Излизане на една от партиите от коалицията или включване на нов партньор; ново коалиционно споразумение; промяна на подкрепата в парламента.

+ Нов живот и потенциал за по-устойчиво управление

− Висок риск от разпад, нестабилност, избори.

4. Предсрочни избори

Ако преформатирането е невъзможно, ако коалицията се разпадне, ако няма кворум или подкрепа.

+ Възможност за свеж старт, преосмисляне на политическия пейзаж

− Неясно какво ще донесат изборите, възможни големи разделения, нестабилност.

5. Служебно правителство

Пряк резултат от криза, ако текущото управление падне, президентът възлага служебен кабинет до следващи избори.

+ Временна стабилизация

− Ограничен мандат, може да не реши фундаментални проблеми.