За търговците на гласове годината е добра, защото в нея ще ходим до урните два пъти – първо за Европейски парламент, после – за местни избори. Любопитно е да знаем колко е цената на едно депутатско място например.

Въпросът бе повдигнат покрай дебатите за прага на преференциите в Изборния кодекс. В един глас ГЕРБ и Обединените патриоти ни убедиха, че преференциите са вратичка в полето, през която богатите могат да си напазаруват народни представители.

Финансовият министър Владислав Горанов каза в интервю за bTV, че бащите на някои млади кандидати от листите ще трябва по-дълбоко да се бръкнат при по-висок праг за пренареждане на листите.

"По-проблемното е, че не само богатите бащи могат да си купят депутатско място, но и престъпните организации", коментира политологът Стойчо Стойчев пред bTV. Той е автор на книгата "Контролираният и купен вот като инструмент за завладяване на държавата от организираните престъпни мрежи".

Той призна, че е за по-висок преференциален праг, защото в български условия каквато и демократична практика да се въведе, тя винаги бива побългарявана и се използва за не толкова добри цели.

По данни от емпирично изследване на Стойчев за периода 2015 – 2017 г. на местните избори са купени 240 000 гласа, на парламентарните – малко над 180 000, а на президентските – 225 000, като най-предлаганата на сума на местните е 30 лв., на президентските - 50 лв., а на парламентарните – 40 лв.

"Не можем да твърдим, че това е точната сума, има плюс/минус някаква грешка. Виждаме е, че на местни избори е най-голям интересът към купуването на гласове, защото с малък брой гласове можеш да спечелиш мандати. Например в една община като Бургас с малка инвестиция от около 7 000 – 8 000 лв. можеш да вкараш човек в общинския съвет, а след това си даваш сметка този човек в какви решения участва и какви бюджети разпределя", обясни Стойчев.

Той напомни, че в по-малки общини с 5 – 6 гласа човек може да пренареди цялата листа и да влезе в общинския съвет и след това да гласува бюджета, обществени поръчки и т.н.