-Г-н Георгиев, бяхте председател на Общинския съвет в София през миналия мандат, а сега сте негов зам.-председател. На тези избори сте кандидат за народен представител и от София, и от Пловдив. От обиколките Ви под тепетата, какво видяхте и намирате ли общо в проблемите между двата най-големи български града?

- Проблемите на Пловдив и София са много общи. Това са двата града, които произвеждат над 50% от брутния вътрешен продукт, тоест половината добавена стойност на българската икономика. Това неминуемо води до общи проблеми и решения. Една от големите теми и за двата града са околовръстните шосета. В София строителството на толкова важна артерия спря в деня, в който приключи управлението на ГЕРБ. В Пловдив по същия начин, като застанем на колелото на Асеновградско шосе – ето до тук свършихме. Три години по-късно Промяната не направи нищо по Околовръстното на Пловдив.  Това е национален обект за град и област, в която живеят над 700 хил. души.

Пловдив е европейска столица на културата, икономиката бележи такъв ръст, че инфраструктурата на града и развитието на частния сектор се задъхва, защото публичните институции не могат да смогнат с инвестиции.  

Решаването на този проблем минава през стабилно управление през работещи европейски фондове и държавно финансиране.  Пловдив има нужда от народни представители, които да чукат по министерските врати, а оттам, като затварят вратата, да се сложи крак и да се каже: „Няма да си тръгна оттук, преди от НКЖИ да подпишат документа за решаването на проблема със строителството на Околовръстното”.

-Една от големите теми е децентрализацията и по-голямата самостоятелност на общините. Как това може да се случи?

-От ГЕРБ работим за справедливо отношение към големите български градове, а това може да се случи с децентрализация, като към Пловдив се връщат част от данъците, които те са генерирали. Това е израз на справедливо отношение заради приноса,  който получава държавния бюджет от данъците на пловдивчани и местната индустрия.  Според мен механизмът е, да се определи даден процент, с който данъците да се връщат на големите общини, но да има възможност и за солидарно преразпределение към по-малките.

Затова адекватно и стабилно управление  на национално ниво ще даде възможност за такива мерки за децентрализация, която слушаме от години. 

-Изграждането на пътната инфраструктура не е само,  за да стигнат хората бързо до работа, но се прибират и безопасно от нея при семействата си. За съжаление, тежките пътни инциденти не спират, като последният бе в Пловдив, при който си отидоха още два млади живота. Какви мерки трябва да се вземат?

-Темата е много дълга и обширна, но винаги се стигат дотам, че държавата трябва да се намеси безкомпромисно. Какво трябва да се направи? Тук няма да ви говоря с обещания, а ще кажа какво съм свършил. След поредния трагичен инцидент на бул. „Черни връх” в София подготвихме един пакет от мерки за Пътна безопасност. Вкарахме го в Народното събрание, мина през комисиите и трябваше да се приеме. Започнаха караниците и въпроси от рода на „Ние общински КАТ ли ще създаваме”. Причината е, че идваше предизборна кампания, а част от политиците смятат, че изключително неприятно е хората да слушат за глоби в нея. В крайна сметка Народното събрание се разпадна и нещата спряха дотук.

Ако обаче не се намесим с адекватни мерки за ограничаване на пътно-транспортните произшествия, имаме цивилизационен проблем - умират млади хора. Не може като минем границата с Гърция да караме внимателно, защото ще ни свалят номерата. Трябва и у нас да имаме уважение към закона и дори страх, ако щете, от това, че наказанието няма да ни се размине.

Законопроектът, който изготвихме е моя лична инициатива през Сдружението на общините, за това да се използват камерите на общините за налагане на глоби от КАТ, а част от парите да се връщат в градските хазни. Оттам с бясна ярост колегите от ПП-то обясняваха, че сме правили общински КАТ, а тук говорим за свързване на системите и инфраструктурата на двете институции за по-голям контрол.  

С върнатите пари до 70% на общините, отново да се инвестират в техническа инфраструктура за пътна безопасност – камери, мантинели, легнали полицаи и други. Идеята е  утре кметът на Пловдив с парите от глобите да свърши нещо хубаво, а то е да сложи повече от новите защитни средства.

Това е световен проблем, а ние трябва да гарантираме безопасна среда на гражданите на Пловдив, на гражданите на София, на Бургас, на Варна….  Грехота е да говорим за икономическо развитие, да говорим за подобряване на качество на въздуха, когато не можем да сме спокойни като родителите, дали детето ни ще се прибере, защото някой е решил тази вечер да наруши закона.
Първата задача в новото Народно събрание ми е именно това – да внесем отново изготвения от нас законопроект, защото ние трябва да изпълним конституционното право на българските граждани – правото на живот.  Институциите трябва да го защитава и когато не става „со кротце, со благо”, ще трябва и „кьотек”.

В София по моя инициатива сложихме табелите, които показват  скоростта, с която се движиш. След това пращаме информацията на КАТ, за да знаят през тези участъци с каква скорост се минава средно и колко нарушители има там. По този начин  те ще могат да засилят екипите на Пътна полиция на въпросните локации, докато не се нормализира обстановката.

Общините могат да изграждат инфраструктурата – това е тяхната задача, а тази на полицията е да наказва и налага контрол.  

Тук не говорим за нарушения, когато шофираш при 50 км/ч при ограничение с 60 км/ч. Това са маловажни нарушения, които и законът ги е квалифицирал като такива. Говорим за шофьори, с десетки нарушения, които карат с 200 км/ч в градска среда. Какво да  се очаква  от този човек? Той разчита, че няма държава. Той знае,  че ония горе се карат и полиция,и политици в момента ги няма.

Случаят „Семерджиев” и този в Пловдив преди няколко седмици показа, че трябва да строг и ефективен механизъм за такъв тип нарушители.

Тук въпросът е цивилизационен,  въпрос на оценяване!  За това държавата трябва да си влезе в ролята, като това минава през законодателни промени на първо място.  На второ с обществен натиск в нашия случай -  народните представители да искат от МВР да осигури в големите градове по-голяма концентрация на патрули. Да се засили контролът по пътищата и кръстовищата с концентрация на ПТП-та,  а цялата държава да е безкомпромисна към нарушителите.

 -Как виждате бъдещето управление на България след тези избори?

-Първо трябва да видим как ще ни наредят в парламента българските граждани.  Стремим се за максимална подкрепа, като имаме самочувствието, че сме с визия за стабилно управление. Хората първо трябва да разберат кой иска да ги управлява. Не трябва да се допускат експерименти, като с т.нар. сглобка, която се случи в името на държавността, а ние направихме изключителен компромис .  Все пак за периода, в който беше, тя си струваше дори само да видим 1 млрд. лева към общините, а от тях 100 млн. лева бяха за Пловдив, като всичко това бе по настояване на ГЕРБ. Това са реалните факти.

Нашата задача е вместо да продължаваме с обвиненията – кой какъв е бил, да кажем  кой как може да реши проблемите. Ние получаваме доверието на хората, а нашата задача е да го оправдаем.

Ролята ни като народни представители, които сме се кандидатирали от Пловдив,  е много проста. Кметът на Пловдив, като каже „Жоро,  Деница,  тук имаме проблем с АПИ, може ли съдействие”? , защото бавят строежа на Околовръстното заради тези документ, а тези документи обръщат понякога колата, ние да отидем и да решим проблема.

Новият лъч на Околовръстното – пари има, обществена поръчка е проведена, но случва ли се нещо там?  Време е да приключим с експериментите и да продължим да работим, за да се случват наистина нещата.

-Какво да очакваме от Вас, ако бъдете избран за народен представител от Пловдив?

-Както казах: Околовръстното шосе ни е абсолютен приоритет. На следващо място – Хуманитарната гимназия, за която се нужни още 12 млн. лева. Ето, Пловдив има 12 народни представители – задачата на всеки един от тях е да се осигури по 1 млн. лева за ремонта на училището. Това не е просто гимназия, а това  е мястото, откъдето тръгва традицията да празнуваме 24 май – сърцето на Българската просвета.

Пловдив се задъхва от растежа си, а държавата трябва да помогне да се изгради цялата необходима инфраструктура. Държавата и Пловдив трябва да си помагат, най-малко заради приноса, който има градът в държавния бюджет.

Аз  не съм просто трансфериран в Пловдив. Моят брат е учил тук, половината ми семейство живее в Пловдив, имаме семеен бизнес тук, плащаме данъците си тук.

Виждам проблемите дори чисто градоустройствено.  Имаме важни задачи в областта на културното и историческото наследство на Пловдив в следващия парламент.  Трябва да ги реализираме основно през НИНКН и да имаме специална грижа за Пловдив, каквато не личи да е възможна с 15 служители в цялата страна.   Не може малкият капацитет на Института да е причина бизнесмени да рушат сгради на културата и да строят върху тях.  И тук имаме нужда държавата спешно да се намеси, а и не по-малко важното е хората да имат усещането за държавност.

Визитка:

 Георги Георгиев е роден на 26 май 1986 г. Завършил е магистратура по право в СУ „Св. Климент Охридски“, след това - магистратура в King’s College London.  Доктор по търговско право, преподавател в Юридическия факултет в СУ "Св. Климент Охридски", член на Софийската адвокатска колегия, автор на книга и съавтор на международни изследвания, публикувани от престижни чуждестранни и български издателства.  В изминалия мандат - от 2019 до 2023 г., е председател на Столичния общински съвет от ГЕРБ. След последните местни избори е избран за зам.-председател в градския парламент в София. Издигнат е за кандидат за народен представител на ГЕРБ в София и Пловдив, където е на трета позиция.

Коалиция ГЕРБ – СДС е с номер 22 в интегралната бюлетина!

Купуването е продаването на гласове е престъпление!