Министърът на външните работи Георг Георгиев заяви, че нищо за Украйна не би могло да се случи без самата нея. Той коментира и еврочленството на Република Северна Македония.
"Силно приветстваме усилията на президента Тръмп, на американската администрация и на европейските партньори за това да намерим траен и устойчив мир в Украйна. Каквито и планове и компромиси оттук нататък да бъдат предвиждани, украинската страна е тази, която трябва да има последната дума върху тях", коментира той.
Георгиев смята, че с изказванията си американският президент даде да се разбере, че този план не е окончателен и по него ще се водят допълнителни преговори, в потвърждение на това и днешната среща в Женева.
"Докато не видим окончателен вид, отразено и мнението на Украйна, не бихме могли да знаем оттук нататък какви ще бъдат развитията", посочи външният министър.
Според него компромисът се детерминира от Украйна и тя е тази, която най-добре знае докъде може да се прострат границите на такъв евентуален компромис и в какво може да бъде заключен той.
Русия не трябва да доминира в преговорите
По думите му, планът е една основа за преговори, дава отправни точки и отразява в себе си виждания на страните в конфликта:
"Ние наистина не си представяме, че Русия е тази, която най-вече трябва да има дума. Защото не бива да забравяме как войната започна и в крайна сметка кой е агресора в нея", изтъкна той.
РСМ в ЕС
По отношение на готовността на Република Северна Македония да започне преговори за еврочленство, Георг Георгиев заяви, че за съжаление има много действия от страна на нашите югозападни съседи, които ни дават основания да се съмняваме в тяхната искреност по отношение на евроинтеграционния процес.
"Припомням, че в 2018 година именно България започна темата с разширяването в посока Западни Балкани, така че ние не можем да бъдем обвинени по нито един начин в своите намерения и в зачитане важността на този въпрос", посочи Георгиев.
"Но неизпълнението на консенсуса от 2022 година, това че Република Северна Македония и властите там категорично отказват да започнат дори с реформите, с промяната на Конституцията, с включването на българите в нея, във всички нейни части, показва, че дори на много ранен етап, а именно изначалното започване на процес по присъединяване, там е миниран от политическо бездействие", изтъкна той пред БНТ.
"Наистина се надявам да бъдат преодолени обаче тези наложени отрицателни стандарти и да се премине към работа по същество. Защото само тогава и България може да бъде полезна, само тогава можем да говорим и за истинско добросъседство и сътрудничество по пътя на разширяването", поясни външният министър.