Проектът за бюджет за 2025 година отразява всичко, което беше направено или не беше направено през последните няколко години в условията на политическа нестабилност. Това посочи служебният вицепремиер и финансов министър Людмила Петкова по време на изслушване в рамките на Комисията по бюджет и финанси, която провежда първото си заседание за годината.

„Служебното правителство пое отговорност и състави проект на бюджет за 2025 г. при спазване на изискванията на Закона за публичните финанси. Въпреки че по прогнозни оценки разходите значително превишават приходите, по-конкретно с 18 млрд. лева, служебното правителство внесе бюджет с дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт“, заяви Петкова.

По думите ѝ проектобюджетът за следващата година отразява действащи политики и законодателство, включително действащи решения на Министерския съвет.

„Тези политики не са на служебното правителство, а са политики, приети през последните няколко години в условията на политическа нестабилност. Бюджетът за 2025 година отразява всичко, което беше направено или не беше направено през последните 3 години с всички произлизащи последствия“, посочи Петкова.

По думите на финансовия министър това не е нито бюджет на отчаянието, на измислени или натъкмени цифри, а е опит на служебното правителство без повишаване на основните данъци да бъде постигнат дефицит в рамките на 3% от БВП. „Министерството на финансите разработи пакет от мерки, които бяха обсъдени с всички заинтересовани страни, както и с голяма част от политическите партии, като една част от мерките бяха подкрепени, а други не, като имаше предложения за нови мерки“, уточни Петкова.

Според финансовия министър основните критики към предложения бюджет са, че служебното правителство не предлага намаляване на разходите, а приходни мерки с неясен ефект.

По думите ѝ не служебното правителство трябва да предлага мерки за намаляване на разходи, а ако такава е волята на партиите, предложенията трябва да бъдат на депутатите и съответно приети от Народното събрание.

Петкова посочи, че разходната част по проектобюджета е в размер на 98 млрд. лева, което представлява ръст от 17 млрд. лева спрямо плана за 2024 година и ръст от 20 млрд. лева спрямо изпълнението.

Най-значителното увеличение се наблюдава в разходите за персонал, които възлизат на 23 млрд. лева или увеличение с 4,9 млрд. лева спрямо плановете за 2024 година.

По думите на Петкова заложените социални плащания, включително пенсиите, са в размер на 40,5 млрд. лева, което представлява ръст от 5,7 млрд. лева спрямо плана за 2024 година.

Финансовият министър отбеляза, че ръстът на заплатите и пенсиите е значителен, като проблемът е начинът, по който те са били увеличавани през последните години, без това да е финансово обосновано.

Тя посочи, че е необходимо преразглеждане на Националния план за възстановяване и устойчивост, тъй като страната ни рискува да не получи плащания по него.

„Сгрешена е цялостната философия на плана, заложени са тежки реформи, които не могат да бъдат изпълнени. Другите членки са включили тежките реформи най-накрая. В тази връзка е необходимо да бъдат положени усилия от правителството и Народното събрание за преразглеждане изцяло на Плана и за заложените реформи и инвестиции, и да бъде ускорено изпращането на искания за плащания по Плана“, каза Петкова.

По думите на финансовия министър служебното правителство е взело решение да не предлага увеличаване на основните данъци и задължителните осигурителни вноски, а да предложи мерки за повишаване събираемостта на приходите както чрез събиране на декларирани, но неплатени данъци и осигуровки, така и от недекларираните такива.

„Така наречената данъчна аминистия може да помогне на приходната част на бюджета, тъй като държавата отписва по давност около 2 млрд. лева годишно неплатени данъци“, уточни Петкова. По думите ѝ някои големи държави прилагат този подход, сред които Франция, Германия, Гърция, Италия, Белгия, Португалия, САЩ, Канада, Норвегия, Филипините, ЮАР, Русия и др.

„Държавите, които са прилагали данъчна амнистия са с едни от най-ниските показатели на сивата икономика“, каза тя, добавяйки, че България е с най-висок дял на сивата икономика в Европейския съюз - от 32%.

„Защо да не бъдат ползвани тези добри практики с доказан ефект, вместо да се увеличава данъчно-осигурителната тежест за граждани и бизнес?“, попита Петкова. Основен двигател на сивата икономика у нас е ДДС и недекларираният труд, според доклад на ЕК, хипотетично увеличаване на данъците ще увеличи сивата икономика, стана известно от изказването на финансовия министър.