Отпадането на разходите за превалутиране, по-ниски лихви, по-висока финансова стабилност - това са ползите, които българите ще усетят от еврото. Това коментира Валдис Домбровскис, дългогодишен вицепрезидент на Европейската комисия и отговорник за еврото, в интервю за БТВ.

"Покачвания основно при хранителните стоки, които не са свързани с еврото, формират сегашното поскъпване в страната. Ефектът от въвеждането на еврото е еднократен и се движи между 0,1 и 0,3 процента, нещо такова очакваме и в България, като в по-дългосрочен план то ще бъде компенсирано", увери той.

По думите му нарастването на заплатите трябва да е съпроводено с нарастване на производителността. 

"Важно е да се работи по структурни реформи, подобряване на бизнес средата и производителността на икономиката. Растежът на производителността е приоритет на целия ЕС, защото в последните две десетилетия този ръст е забавен в Европа спрямо САЩ и Китай. С пълна сила това важи и за България", добави Домбровскис, който като финансов министър и впоследствие премиер на Латвия изготвя първия бюджет в евро на страната си. 

"Няма чак такова значение в лева или в евро, фискалните дилеми са същите", смята той.

"Бих препоръчал да се избягва самодоволството, мисленето "вече сме в еврозоната и нищо не може да ни се сучи", посъветва обаче Домбровскис и поясни, че присъединяването не отменя нуждата от фискална дисциплина и е важно това да продължи.

"Реформа на системата за обществени поръчки и преструктуриране на администрацията е важно условие българската икономика да функционира по-добре, посочи още  еврокомисарят. Държавите трябва да са способни да удържат на конкурентния натиск в зоната и устойчиво да отговарят на критериите за участие в нея. България традиционно има добра репутация във фискалната дисциплина, важно е тази политика да продължи", подчерта няколко пъти той.

"Повишаването на бюджетния дефицит на България тази година не е чак такъв проблем, страната ще има допълнителна фискална гъвкавост заради разходите за отбрана - временното изключение за 4 г., което много държави получиха за повишаване на отбранителните способности на ЕС", коментира еврокомисарят.

Проследява се обаче каква част от превишаването на дефицита се дължи на разходите за отбрана и каква - на други харчове.