Парламентът прие на първо четене два законопроекта, с които се правят промени в Наказателния кодекс и прие поправки в Закона за правната помощ. Измененията в Наказателния кодекс бяха гласувани с мнозинство от 163-ма народни представители, а преди това против законопроектите се обявиха депутатите от "Възраждане". Законопроектите са част от Плана за възстановяване и развитие, по който България е поела ангажимент да приеме законодателни промени, за да получи европейски плащания.

Поправките в Закона за правната помощ, предложени от Министерския съвет предвиждат тя да се разшири в две посоки - както като предметен обхват, така и като кръг от лица, които могат да се възползват от нея. С поправките тя ще се ползва не само пред съдилища, но и пред администрацията.

Услугата ще помогне на социално слабите, уязвимите или жертвите за оспорване на решение на администрацията, да съдейства за получаване на документи, за представителство пред институции, включително и пред Комисията за защита от дискриминация, Комисията за защита на потребителите, Държавната агенция за бежанците и др. Тя ще може да бъде ползвана и за алтернативните способи за решаване на спорове, каквито са арбитражът и медиацията.

По-големи спорове в пленарна зала обаче предизвикаха предложенията на Министерския съвет, изготвени от Министерството на правосъдието, за поправки в Наказателния кодекс. С първите се предвижда намаляване на наказанията за обида и клевета. Целта е журналистите да са защитени от съдебни дела, чрез които се прави опит за заглушаването на критични гласове, и да се въведе международният стандарт на Европейската конвенция за защита правата на човека за по-нисък праг на защита за публичните фигури, длъжностни лица и политици, пише Дневник. Предвидено е да има възможност за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на глоба.

Сега обида се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а клеветата - от 3000 до 7000 лв. С поправките минималните прагове отпадат и освен това се намаляват санкциите за обида и клевета на длъжностно лице или представител на обществеността - долният праг за обида пада от 3000 на 500 лв, а за клевета - от 5000 на 1000 лв.

Други поправки в Наказателния кодекс предвиждат по-тежки санкции за престъпления, извършени по расистки или ксенофобски подбуди. Такива санкции има за тежки престъпления като убийства и телесни повреди, а в гласуваното днес предложения ще се прилага същия подход и когато става дума за отвличане, принудително лишаване от свобода, принуда, закана, следене, обида, оскверняване на религиозен храм или подбуждане към извършване на престъпления и палежи, когато са провокирани от расизъм или ксенофобия.Предлага се също така наказателна отговорност изрично да се носи за публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на престъпленията, извършени по време на или във връзка с националсоциалистическия режим.

По време на дебатите "против" се обявиха депутатите от "Възраждане", които твърдят, че по този начин всеки ще може безнаказано да обижда и клевети всички длъжностни лица, кметове, полицейски служители и политици. Депутатите от партията нарекоха поправките "глупости" и настояха на дневен ред да бъдат поставени други промени, които да се отнасят за борбата с битовата престъпност и зачестилите катастрофи с жертви, причинени от водачи, употребили алкохол или наркотици. Според Цончо Ганев по този начин се давало свобода на медиите, които "оплюват и обругават "Възраждане".

Петър Петров коментира, че през последните години има 9 присъди за престъпления по ксенофобски или расистки подбуди, а Костадин Костадинов пък направи подробен анализ на етимологията на думи като "негър", "англичанин" и посочи, че в България представителите на различните раси са пренебрежимо малцинство и предимно бежанци.

Министърът на правосъдието Крум Зарков, както и депутати от "Продължаваме промяната", ГЕРБ и "Демократична България" защитиха поправките като обясниха, че промените са в отговор на изисквания и препоръки на Европейския съюз и на Съвета на Европа. Както и до сега, санкции ще има и за обида и клевета всеки засегнат ще може да търси правата си по съдебен ред, а с поправките не се дава допълнителна защита на "тънко обидни" длъжностни лица, обясниха от мнозинството, подкрепило поправките.

Министър Крум Зарков напомни за серия от осъдителни дела срещу България, при това по силата на международни конвенции, които ние сами сме ратифицирали. Той припомни, че политици и други властимащи използват досегашните текстове от Наказателния кодекс, за да атакуват журналисти и така да им затворят устата.