Иван Демерджиев се оплаква, че е жертва на „активно мероприятие“ през медии, полиция и прокуратура. Само че в тази история има една голяма ирония – той изглежда попадна в същия модел, който сам години наред използваше срещу други.
Скандалът избухна, след като в петък вечер, около 22:00 часа, след участието си в „Панорама“, Демерджиев влезе в полицията. Последваха публикации и внушения, че е отишъл да дава указания „как да се работи“, особено след информация в Rodopi24, че е настоявал пред МВР за арести на няколко кметове в Кърджалийско – район, където той е водач на листата на „Прогресивна България“. Малко по-късно от МВР обявиха, че е бил на разпит по сигнал срещу него.
Демерджиев побърза да представи случилото се като координирана атака – първо публикации в „медии“, после сигнал, а накрая и късно вечерно привикване в ГДНП, докато на излизане вече го чакат „подходящите“ репортери. Според него това е сценарий „по учебник“.
Само че тук идва голямата ирония. Защото именно Иван Демерджиев е човекът, който по собствените си думи и по официални документи в съдебни дела срещу него неведнъж е градил публични внушения върху „прочетено в медиите“. Тоест – моделът, от който сега се възмущава, е същият модел, върху който самият той изгради значителна част от своя публичен образ: четене на медийни публикации, превръщането им в политически и морални сензации, а след това тяхното разпространение по национални телевизии, интервюта и подкасти, често без ясни доказателства, но с ясен ефект – очерняне на чуждо име и напомпване на собствен рейтинг.
Точно този механизъм направи Демерджиев удобен и за по-широк политически проект. Домогването му до проекта на Румен Радев не дойде от някаква нова дълбока политическа идея, а от добре познат медиен сценарий: човек, който се появява като „борец за правда“, произвежда гръмки твърдения, влиза в ролята на разобличител и се храни от публичния шум. Шум, който не е задължително да е подплатен с доказателства, но почти винаги е полезен за политическа капитализация.
Демерджиев днес иска обществото да приеме, че е станал жертва на медийно-полицейско-прокурорска комбинация. Но това звучи повече като възмущение на човек, който за първи път е усетил върху себе си тежестта на собствената си технология. И тук възниква въпросът: когато години наред си работил с внушения, с препредаване на недоказани твърдения, с шумни участия в студиа и подкасти, в които създаваш публични версии за събития и хора – с какво право днес се оплакваш, че някой друг е направил същото с теб?
Коментарът на пиара на ГЕРБ Никола Николов допълнително удря в тази слаба точка. Той го обвини в лъжа заради твърдението, че ГЕРБ се криели от дебат в „Панорама“, като посочи, че участието в БНТ се определя по жребий на ЦИК и ГЕРБ изобщо не е била предвидена за това издание. Ако това е вярно, Демерджиев отново е направил нещо много познато – политическо внушение, удобно за личния му разказ.
Още по-интересен е коментарът на адвокат Станислав Станев, който поставя под въпрос цялата драматургия около разпита в 22:00 часа. Според него, освен ако не става дума за неотложност, е нелогично полицията да вика някого толкова късно, а още по-нелогично е адвокат, бивш вътрешен министър и медиен човек да се яви без да поиска друг час. С други думи – остава съмнението дали тук не е търсен и публичен ефект, не само процесуален.
И затова големият проблем за Демерджиев не е просто дали е имало „активно мероприятие“. Проблемът е, че той се възмущава от политико-медийна технология, която отлично познава и дълго време използваше като свое оръжие.
Днес той се изкарва жертва. Но за мнозина това изглежда просто като случай, в който Иван Демерджиев опита от собственото си лекарство.
Бил ли е в сграда на МВР след "Панорама" Иван Демерджиев?
Темите на Traffic News
