Бюджетът за 2026 година влиза за обсъждане на второ четене във финансовата комисия на парламента. Проектът предвижда икономически растеж от 2,7% и средногодишна инфлация от 3,5%. Според прогнозите брутният вътрешен продукт догодина ще надхвърли 120 млрд. евро – най-високото ниво в историята на страната.

Във фискалната рамка са заложени приходи и разходи от над 50 млрд. евро. Дефицитът за следващата година се очаква да бъде над 3 млрд. евро.

Паралелно с това държавният дълг ще продължи да расте. Очаква се общият му размер да премине 37 млрд. евро, а максималният нов дълг, който държавата може да поеме през 2026 г., е 10,5 млрд. евро.

Финансовото министерство аргументира тези параметри с необходимостта от стабилизиране на системи като здравеопазването, социалната политика и националната сигурност.

Социалните партньори така и не успяха да постигнат съгласие по ключовите параметри на бюджета.

Работодателските организации се обявиха против двойното увеличение на данък дивидент, което според тях ще отблъсне инвеститори и ще натовари допълнително малките фирми.

От своя страна синдикатите са недоволни, че увеличението на възнагражденията отново няма да бъде равномерно, а в някои сфери реално ще изостава спрямо инфлацията и растящите разходи за живот.

Бюджетът предвижда сериозно увеличение на приходите от осигурителни вноски. Само от промяната на осигуровките държавата очаква да събере над 600 млн. евро – най-големия приходоизточник в рамката за 2026 г.

Финансовото ведомство аргументира мярката с необходимостта от стабилизиране на пенсионната и здравната системи, но според критиците това ще увеличи цената на труда и ще натовари допълнително бизнеса.

В проекта е заложено и увеличение на заплатите в държавния сектор – с минимум 5%. Според правителството то е необходимо заради инфлацията и трудностите при привличане на кадри в ключови системи като образованието, сигурността и здравеопазването.

След обсъждането във финансовата комисия бюджетът трябва да бъде гласуван окончателно в пленарната зала. Очаква се дебатите да бъдат остри, тъй като политическите сили също остават разделени по ключовите въпроси – най-вече по данъците и размера на държавния дълг.