
Дани Каназирева и „Съюз за Пловдив“:
До този момент, въпреки гръмките приказки, истината е, че в Пловдив няма нито един транспортно-комуникационен обект, който да е построен с европейски средства или за който общината да е готова да кандидатства с проект в новия програмен период. Това е тъжната истина.
Община Пловдив не успя да реализира най-големия и скъпоструващ проект за воден цикъл на стойност около 130 млн. лева. Градът изпусна възможността да подмени подземната инфраструктура в район „Северен“ и да модернизира пречиствателната станция, където с години се трупат утайки, тровейки въздуха.
Реализацията на транспортния проект за 44 млн. лева се бави, въпреки че крайният срок за усвояване на европейските средства изтича в края на тази година. Велоалеите са в строеж и се изпълняват с много грешки, тротоарите са разбити, светофарните уредби не са обновени, центърът за управление на градския транспорт не е оборудван.
Има риск парите по оперативна програма „Регионално развитие“ да не се платят. Общината загуби и европейското финансиране за археологическия комплекс „Небет тепе“. Основната причина за това е липсата на диалог с професионалните гилдии в града, превърнала се в емблема на настоящото управление.
Не се осъществи нито едно намерение на администрацията за финансиране на проекти по „Джесика“. Вече дори не се говори за строеж на втория гребен канал и многоетажен паркинг до Съдебната палата с нисколихвен заем, каквито идеи имаше за кандидатстване по „Джесика“.
А Пловдив имаше шанс за повече.
В средата на мандата големите общини получиха от ЕС пари, за да изготвят Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие. Съгласно тези планове бяха определени Зони за въздействие. В тези зони всяка община трябваше да разработи проекти и да усвои средствата, отпуснати по програмата „Региони в растеж“.
Пловдив получи за изготвянето на своя Интегриран план 1,5 милиона лева. В него са определени три Зони на въздействие. Едната е така наречената „социална зона“, която включва и Аджисан махала в район „Централен“, другата е „Зона с потенциал за икономическо развитие“, която обхваща „Гладно поле“, а третата е „Зона с публични функции и висока обществена значимост“, която включва района около Централна гара.
Парите са похарчени. А сега?
Теренът на „Гладно поле“, който попада в едната зона, е в голямата си част собственост на Министерството на отбраната. Така че Пловдив няма да може да усвои и една стотинка европейско финансиране за тази зона. Когато са разработвали зоната, включваща Централна гара пък, са пропуснали факта, че в 12 без 5 отдадоха гарата на концесия. Така че и там Пловдив удря на камък. Като теглим чертата, виждаме, че цялата проектна готовност на общината започва с Аджисан махала и свършва с Аджисан махала.
Не случайно Пловдив е на 21-о място в България по усвояване на европейски средства на глава от населението. Нямаме повече време за губене.
„Съюз за Пловдив“ е за ускорено наваксване на допуснатото забавяне. Трябва да се изготвят проекти с траен социален ефект - разкриване на нови работни места и нова инфраструктура.
Най-важното според Дани Каназирева и „Съюз за Пловдив“ е:
1. Формирането на екип от експерти, а не от партийни приближени и бързи темпове на работа.
2. Изготвяне в срок качествени и защитими проекти, каквито в момента Пловдив няма.
3. Приоритет в проекти с траен социален ефект - нова инфраструктура и разкриване на нови работни места.
Още от категорията

"Величие" внесе вот на недоверие на тема екология


Депутатите приеха оставката на Кирил Петков
Акценти


Депутатите приеха оставката на Кирил Петков





Звезда на Ливърпул загина при катастрофа

