Българското вето за Северна Македония би могло да попречи на началото на преговорите за присъединяването на Украйна. Такава хипотеза изрази зам.-председателят на Народното събрание и съпредседател на "Демократична България" Атанас Атанасов преди началото на коалиционния съвет, чиято тема днес е именно напредъка в отношенията със западната ни съседка.
Атансов изрази съжаление, че в момента няма условие да се вдигне ветото, но по думите му темата се усложнява заради кандидатурата на Украйна за Европейския съюз. "Да не се получи така, че заради Македония, да не влезе Украйна. Все пак има някакъв ред на опашката", коментира той, цитиран от dnevnik.bg. Съпредседателят на обединението смята, че няма напредък по темата, но въпреки това повтори позицията си, че е задължително президентът Румен Радев да свика Консултативен съвет по национална сигурност, каквото е искането на премиера Кирил Петков и изрази учудване защо това не се е случило досега.
По-рано днес другият съпредседател на "Демократична България" допусна възможност за придвижване на двустранният процес по намиране на компромисно решение със Северна Македония, ако Европейската комисия поеме гаранции в рамките на преговорния процес, че очакванията на България - легитимни, свързани с Копенхагенските критерии по отношение на Северна Македония ще бъдат включени в преговорната рамка.
Депутатът от "Има такъв народ" Станислав Балабанов за пореден път препотвърди позицията на партията. Този път обаче той заяви, че Северна Македония трябва да отвори конституцията си и там да запише, че "българският народ е с равни права, не малцинство, а равни права и да изпълнят всички останали точки, които са потвърдени както на консултативния съвет през януари, така и през рамковата позиция на Народното събрание и декларацията от времето на 44-то Народно събрание".
В действителност нито в списъка с препоръки, изготвени след консултативния съвет, нито в рамковата позиция фигурира искането българите да бъдат включени в Конституцията. Напротив, в тях се говори само за гаранции за правата на българите. Искането за включването на българското малцинство в конституцията на Северна Македония бе изведено от президента Румен Радев на преден план - като водещо условие за компромис при посещението му в Брюксел през декември.
Балабанов отново повтори, че няма нужда от нов КСНС, тъй като имало ясна позиция от страна на всички парламентарнмо представени партии, " с изключение на един външно-политически екип и един министър-председател, който през последните два месеца водеше друг тип политика в тази насока", добави депутатът, непропускайки възможността отново да атакува премиера Кирил Петков по темата.
Балабнов добави, че очакванията му от коалиционния съвет е един път да си изясни "партньори ли сме в тази коалиция или еднолично се управлява държавата".
Междувременно президентът Румен Радев отново не отговори на журналисти дали ще свика КСНС по темата. Вместо това призова правителството да отстоява българския интерес и същевременно да не губи от поглед проблемите на хората в страната и тежката социално-икономическа криза, на фона на устрема и енергията, които по думите му се влагат в решаването на проблемите на Република Северна Македония по пътя й към Европа.
Миналата седмица Радев заяви, че ще прецени дали да свика КСНС след като най-напред разговаря лично с премиера за нуждата от такава среща.