Арх. Николов, Пловдив е смятан за град на етническата толерантност. Така ли е наистина ?
В Пловдив съжителстват мирно представители на различни етноси и това е безспорен факт. Един от районите, които са най-шарените в етническо отношение е район „Източен” и затова ние от коалиция ПЛОВДИВ УТРЕ сме категорични, че той изисква по-специфичен управленски подход. Нашето виждане е, че усилията на кмета на района трябва да са насочени към засилена интеграция на етносите.
Какво е нужно според Вас и коалиция ПЛОВИВ УТРЕ ?
Безспорно като всеки район в града и „Източен” има разнородни задачи за решаване, но един основен проблем остава през годините и решаването му все се отлага във времето. Това е интеграцията на ромския етнос. Време е да се предприемат решителни, конкретни действия, които да социализират представителите на този етнос, защото те също са граждани на Пловдив.
Арх. Николов, тази тема става актуална всеки път по време на избори, защо сега да е различно?
Не може да си позволим лукса да си говорим само за градинки, тротоари и канализации в района. Да, това също е част от управлението на един район, но е време реалният процес на интеграция на ромския етнос да стартира, а не да се разчита на спорадични акции с минимален ефект. Прави ми впечатление, че липсва реалният дебат по темата, а всички кандидати говорят на принципа „дайте да дадем”. Едни оправдават изборните си загуби с гласуването в „Източен”, втори обясняват как всичко вече било разпределено и едва ли не са сърдити, че хората не ги приемат и не искат да се срещнат с тях, трети само маркират проблеми без реални решения. Време е за решения и ПЛОВДИВ УТРЕ има виждане за това.
Какво предлагате вие и коалиция ПЛОВДИВ УТРЕ ?
Ключовата дума е интеграция, но реална, а не на думи. Първата стъпка в тази посока е образованието. Пътят е този, чрез общински ресурси и с помощта на неправителствени организации да въвлечем представителите на ромския етнос в образователния процес. Те трябва да бъдат приобщени и това е начинът. На следващо място идва решаването на въпроса с безработицата. И в момента бизнесът изпитва сериозна нужда от работна ръка и не само на висококвалифицираните позиции, но е нужен минимален образователен ценз. Именно образованието ще открие нови възможности пред тях – да бъдат по-конкурентноспособни на трудовия пазар. Това веднага ще рефлектира върху намаляване на безработицата, а от тук и намаляване на престъпността .