БСП е застигнала ГЕРБ, дори червената опозиция води на сините управляващи с 0,03%, твърдят от социологическа агенция "Медиана", която е провела проучване сред 810 души - жители на градовете в страната от 26 януари – 1 февруари 2019 г.
Изследването, на приближените до Столетницата социолози, обхваща събитията след речта на Бойко Борисов пред актива на ГЕРБ в София; обвиненията към Елена Йончева за пране на пари; конгреса на БСП; речта на президента Румен Радев по повод втората му годишнина като президент, но не отчита влиянието на обвиненията срещу Боил Банов.
Как стоят нещата?
Към момента, в градовете, двете формации са с напълно изравнен електорален потенциал - 25.5% за БСП към 25.8% за ГЕРБ. Това означава, че на национално ниво основната опозиционна партия вероятно изпреварва ГЕРБ с около 1.5 %. Мотивът - в селата ресурсът на БСП е по-висок, а алтернативните и традиционно "градски" партии са по-слабо представени.
Според данните на Медиана, към момента сред жителите на градовете преобладават желанията ГЕРБ да довърши управленския си мандат (43% срещу 28 % за предсрочни избори).
За шест месеца желаещите предсрочни избори не са се увеличили, а желаещите ГЕРБ да довърши мандата са намалели с 3%, отчитат социолозите.
"Към момента може да се очаква относително висока изборна активност за предстоящите избори за европейски парламент (над 40% декларират категорична готовност да гласуват на тях). Характерното е, че това са изключително симпатизанти на ГЕРБ, БСП и ДПС. Симпатизантите на останалите партии са много слабо мотивирани да гласуват. Очевидно е, че тези избори ще бъдат натоварени със символно значение от вътрешнополитически характер – "да накажем ГЕРБ!" срещу „да запазим управлението и да не допуснем комунистите на власт!“. Резултатът ще зависи от възможността на ГЕРБ и БСП да привлекат избиратели извън тясно партийните редици", пише в анализа на агенцията.
Ако сега има предсрочни избори
Ако изборите за парламент бяха сега, за БСП биха гласували 24.8%, за ГЕРБ 23.6%, за ДПС 9.5, за Обединени патриоти 7.1. Това са и партиите, които влизат в НС.
Оценката, която анкетираните поставят за работата на кабинета, е 3,40. За сравнение през юли 2018 г. тя е била 3,42.
Българинът: Какво харесва и какво не?
Единствената област, в която доминират позитивните оценки за развитие, е благоустройството. Отчита се и намаляването на безработицата. Във всички останали обществени сфери оценките са силно критични - за влошаване. Особено негативни са оценките по отношение на престъпността, здравеопазването, корупцията и материалното положение на хората и особено на пенсионерите, сочат още данните.
Например 54.5% от запитаните смятат, че материалното положение на хората се влошава, срещу 11.8%, които смятат, че се подобрява.