Броени дни остават до второто издание на фестивала „Лято в стария град“, което отново ще радва пловдивчани и гости на града през летните дни с богата и пъстра програма. Организиран от Агенция „Антракт“ с подкрепата на Община Пловдив, „Лято в стария град“ има амбицията да превърне в оживена сцена калдъръмените улички на града.

Стартът на фестивала ще бъде даден на 4-и юни в обновеното пространство пред Градската художествена галерия с концерт на виртуозния изпълнител Живко Петров и групата JP3 с контрабасиста Димитър Карамфилов и барабаниста Димитър Семов.

Какво да очаква публиката и какво ще види на първия ден от лятното приключение, ще научим от Живко Петров и интервюто, което виртуозът даде пред репортер на TrafficNews.

- С каква програма ще изненадате пловдинчани този път?

- Ще представим нашия шести албум “Beyond the flesh” и ще направим кратка ретроспекция от най-големите хитове на триото, написани през години - от “Understandable”, през “It’s a dream” през “Change the way” и, разбира се, ще посвирим и музика от филма на Димитър Стоянович - “Плът”. Ще направим един хубав концерт с най-добрите пиеси на триото.

- Вие в кое свое амплоа се чувствате най-добре - на композитор, музикант или аранжор?

- Не мога да определя, моментно е – според това, което ме вулнува в момента. Ако съм направил хубав аранжимент на дадена пиеса, това ще е по-вълнуващото за мен. Но най-голямо вълнение изпитвам от връзката с публиката. Когато представяш идеите си, това, което си написал, е и това, което искаш да споделиш.

- Увеличава ли се общността , която слуша джаз?

- Докато музиката ми вълнува хората, аз ще правя музика, защото това е нашето изразно средство, чрез което ние музикантите се свързаме с хората и те ни вдъхновяват, връщат ни енергията, ние пишем и целият процес е кръговрат. Взаимно се инспирираме и хората осмислят това, което правим. Числя, че се увеличават,  интересът е по-голям към този тип музика. Все пак е по-специфична, трябва да се слуша с по друго ухо. Да си минал през много стилове, да познаваш музиката, не само да я усещаш, но и да я познаваш - тогава се вниква по-дълбоко, както е например с даден роман или стихотворение. Много е важно за нас да има много, много души, които да вълнуваме и да правим щастливи.

- Кои са музикантите, които приемате като учители?

- Аз намирам във всеки човек само хубавите неща и си избирам моето нещо, с което да комуникирам или, което да приема от даден човек, от дадена личност. През годините са ме вдъхновявали музиканти като Хърби Хенкок, Мишел Петручани, Оскар Питърсън, Куинси Джоунс - тези хора, които са доказани, вървели са по своя път, правили са ни щастливи и са давали смисъл на нашия труд. Денонощно сме работили и сме търсили нашия начин, за да споделим идеите си. Те са като наши учители, помагали са на всички музиканти. Майлс Дейвис, Джон Колтрейн - това са велики джаз музиканти, но разбира се, и в класическата музика има големи примери като Сергей Рахманинов, Александър Скрябин, Бетовен, Йоханес Брамс - велики, хора, които са дали на света завинаги своята музика.

Това е и моята мечта - нещата, които правим, да оставят следа или по-скоро е достатъчно дори музиката да върне спомена за личността след време, а не обратното. Тогава значи, че ще сме си свършили работата.

- Отстрани изглежда лесно и леко когато Вашето трио споделя една сцена? Така ли е наистина?

- Най-същественото е, че ние говорим на един език с моите колеги и приятели Димитър Карамфилов и Димитър Семов. Първо е любовта към това, което правим. Ние харесваме една и съща музика и сме отдадени на нея и всъщност това е до голяма степен нещото, което определя на сцената да ни е леко. Отделно това, че свирим от малки, аз лично от 53 години се занимавам със свирене на пиано. Колегите ми по същия начин долу-горе - Димитър Карамфилов първо с виола, после с контрабас, а Димитър Семов - барабанист от малък. Минали сме през много, много ноти и бекграунд, който ни дава възможност да ни е леко на сцената. Важно е един музикант да има много познания - колкото повече, толкова по-добре. Най-важна обаче е идеята, която с JP3 споделяме. Те са влюбени в това, което правим, и затова се надявам да ни се получава и най-вероятно ни се, защото хората са щастливи на всеки наш концерт. Станахме втория най-слушан албум, предпочитан в 240 радиа за 2023 г. в Щатите и Канада. Това ни даде още една надежда, че правим нещата в правилния път. Много е важно един музикант да няма големи очаквания, а да следва музиката и музиката да го прави щастлив, а това щастие той да предава по най-честния начин на публиката.

- Често гостувате в Пловдив и определено имате своя вярна публика, имате ли някоя куриозна, забавна история, която да се е случила в града под тепетата?

- На първо четене не мога да се сетя, но за нас винаги е огромно щастие да сме в Пловдив. Скоро гостувахме с Белослава и JP3 и беше щастие, публиката е прекрасна, пловдивчани са много възпитана и подготвена публика. Има прекрасен джаз фестивал, изобщо в Пловдив има традиции. Един музикант винаги ще бъде щастлив от гостуването в този прекрасен град.

- Ако трябва да определите музиката с една дума, коя би била тя? 

С една дума - трепет. Това, което един музикант изпитва - вълнението и трепета, когато достигнеш до желаното от теб. Когато се отдаваш. Трептенето на струната.