Съединението на България от 1885 година за нас пловдивчани винаги е въпрос на чест, на достойнство, но и задължение пред съдбините на България. Ние се гордеем, че в трудните за нашия народ моменти, Пловдив е заемал водеща роля в националната ни история. Така започна словото на кмета на Пловдив Здравко Димитров, което той произнесе преди минути на официалната заря проверка на площад „Съединение”.

Ето какво още каза градоначалникът:

Петте века османско владичество са последвани от жестокото разделение на Берлинския конгрес. През 1878 година свободата изгрява за малка част от българите.

Мнозина остават да живеят в територии, предадени с користни цели от Великите сили на Румъния и Сърбия. Източна Румелия е скроена на дипломатическата маса като автономен турски вилает. Най-тежка е съдбата на българите в Тракия и Македония, останали под омразното турско иго, с надеждата за реформи  в разкапващата се империя.

Пловдив поема водеща роля в реализацията на идеята за обединение.

Нашите предци не се опияняват от това, че ще бъдат столичани, а се заемат с изграждането на Румелия като втора българска държава. Благодарение на природните условия и пословичното трудолюбие на Населението, тя е по-богата от Княжеството, добре организирана и с развита инфраструктура. Интелигентността на областните управители, на министрите и депутатите привличат стотици европейски архитекти, инженери и индустриалци в помощ на изграждането на новата държава.

 В Пловдив се събира духовният елит на българската нация – Иван Вазов, Константин Величков, д-р Георги Вълкович, Петко Каравелов, Петко Рачов Славейков. Захари Стоянов застава начело на Българския таен централен революционен комитет, който през лятото на 1885 година обединява старите революционери от епохата на Възраждането и увлича българите в идеята за обединение.

Актът на Съединението от 6 септември 1885 година е едно безразсъдство, но става първият успешен опит за преодоляване статуквото, наложено от Великите сили. Обявеното в Пловдив Съединение е възприето в Европа като естествен порив на българите в Източна Румелия да се обединят с другите свободни българи. Наричат Съединението „Пловдивската революция“, „безкръвната революция“. А обяснението е в думите на народния поет Иван Вазов: „Съединението беше извършено най-напред в умовете и сърцата на всички българи“.

Кореспондентите на европейски вестници след 6 септември констатират, че животът в града си върви постарому.

Дюкяните са отворени, пазарите са пълни. Българи, арменци, евреи, гърци и местните турци възприемат събитията като един духовен катарзис, като освобождение на духа от чувството за довчерашното робско подчинение. Историците изтъкват и единството на цялото българско общество. Пловдивчани жертват своя статут на столичани, за да бъдат българи. Хиляди ученици и студенти от цяла Европа се записват доброволци.

Българският държавен глава, министри, депутати, целият интелектуален елит се изправят в защита на Съединението. Офицерите и войниците от младата Българска армия остават верни на своята клетва пред Майка България. Благословен е този народ, чийто водачи в най-трудния момент са на Нивото на историческия миг.

В европейския печат се утвърждават образите на княза, младите капитани и героите от Сливница, като символи на единството на всеки народ. 

През следващите десетилетия Съединението на България се превръща в траен исторически знак в условията на несигурни кризисни времена.рА ние, пловдивчани, днес с чисто сърце и чувство за изпълнен дълг, можем да ви приветстваме с „Добре дошли“ на Празника на нашия град, който изграждаме като водещ индустриален и духовен център на страната, с богато културно-историческо минало, съвременна инфраструктура и с визия за бъдещето.

Всяко докосване до Пловдив е среща с най-ценните уроци на Съединението и най-съкровените изяви на българския дух. Честит празник българи, честит празник пловдивчани!