Как можем да постигнем по-силна икономика в Пловдив, България и Европа  - това беше акцент на днешната дискусия в Пловдив за бъдещето на Европа в рамките на формата „Български гласове за Европа: за по-силна икономика“.

Кирил Вълчев: Пловдив като индустриален лидер

„Избираме Пловдив точно за дискусията по тема икономика, защото градът е индустриален лидер с над 200 международни и български компании. Има над 70 хиляди заети в реално производство. Пловдив е и втори IT и аутсорсинг център в България. Лидер в сектори като аутомотив и мехатроника. Почти 5 милиарда евро годишно Брутен вътрешен продукт или 7,6% от БВП на България“, посочи модераторът на дискусията и генерален директор на БТА Кирил Вълчев.

Вълчев повдигна и важни теми, които да бъдат засегнати по време на дискусията. Например: как България и региони като Пловдив могат да се възползват от проблема COVID-19?

„Когато Европа мисли за завръщане на производства, ние българите ще намерим начин тези производства, които сега са в Азия и Латинска Америка, да дойдат тук и включително в региона на Пловдив.  По-големият въпрос обаче е ще намери ли Европа пътя да стане реален конкурент на САЩ и Китай. Кога тези смартфони ще бъдат измисляни и произвеждани в Европа? Кога компютрите, на които работим ще бъдат европейски?“, зададе посоката на дебата Вълчев.

Тук Вълчев посочи и проблема с доставките от Азия към Европа и посочи колко е важно да можеш да създаваш.

Ангел Стоев: Да не се отваря повече ножицата между икономическото развитие на България и другите страни в Европа! България трябва да намери няколко икономически ниши с висока принадена стойност, които да развива.

„Каква Европа искаме през 2050 година. Искаме достойна Европа, партньор и конкурент на икономическите гиганти САЩ и Китай. Да не забравяме и други бурноразвиващи се икономики като Индия и други държави в Южна Америка. Голямата задача на бг икономика е да се развива по такъв начин,ч е да не се отваря повече ножицата в икономическото развитие на европейските държави“, посочи Стоев.

Той посочим че сме на дъното по развитие и подчерта, че трябва да работим за икономика с висока принадена стойност и  в същото  време за зелена икономика, която да гарантира опазването на страната и света за бъдещето поколение.

Стоев посочи, че имаме бързо развиващи се индустриални зони.

„В моите обиколи на област Пловдив видях, че не само прилежащите общини, а и по-далечни имат голямо желание да се включват в проектите на Тракия икономическа зона. Призовавам ТИЗ да обърне внимание на исканията на тези общини, но да се отнасят внимателно, за да не се използва добрия имидж, а да допринесат за развитието“, посочи Стоев.

Той допълни, че най-отличителната характеристика на нашите икономически зони не е само добрата инфраструктура, а развитието на социална инфраструктура – медицински центрове, общежития, в проект и детска градина.

„Област Пловдив има потенциал да увеличи процента на увеличи дяла, който дава в Брутния вътрешен продукт на 7,6% до 10%. На наша територия живее около 10% от населението, така че имаме всички дадености за това“, допълни Стоев.

По думите му България трябва да намери своето място в разделението на труда. Той припомни, че преди години сме били изключително успешни в електрониката и биотехнологиите, които обаче по думите му са разрушени индустрии към днешна дата.

„Трябва да започнем на ново. Трябва да намерим няколко сфери с висока принадена стойност“, добави Стоев, а Здравко Димитров допълни, че имаме потенциал в туризъм и селско стопанство.

Здравко Димитров: 6 милиона коли влизат за 1 месец в града, трябва част от данъците да остават в общините.

Кметът на Пловдив подчерта, че е много важно какви послания ще излъчим за Европа и следващите поколения. „Те ще съдят за нас по това, което сме можели, а не сме направили“, посочи Зико. По повод Пловдив той отново посочи, че териториалните ограничения „от табела до табела“ спират развитието на града.

„Област Пловдив и община Пловдив сме първенци в изграждането на индустриални паркове. Пловдив обаче е заключен от табела до табела. Над 70-80 хиляди души работят в индустриалните зони, т.е. в други общини, но те използват нашата инфраструктура, нашето здравеопазване, образование, култура. 6 милиона коли влизат за 1 месец в града, показват данни от входно-изходните артерии на Пловдив. Това замърсява въздуха, изнервя шофьорите, трафика. Много може да се работи в тази посока“, посочи градоначалникът.

В реплика на модератора Кирил Вълчев посочи, че това всъщност е една стара битка за променяне на механизма за разпределение на данъците. Участниците в дебата се обединиха около идеята, че трябва гарантиран процент от данъците върху доходи на работещи и бизнес да остават в съответната община или с други думи въвеждане на обща данъчна политика.

Здравко Димитров пък припомни, че има няколко важни проекта за Пловдив, а именно водоснабдяването с кристално чиста планинска вода от каскадата Въча, защото „пловдивчани не са втора ръка хора“, както и довършване на Околовръстното шосе на Пловдив.

Проф. Христина Янчева: Това, което се опитваме да направим в Пловдив, е да създадем устойчива основа между образованието, науката и бизнеса. Трябва да създаваме алианси между европейски университети за сътрудничество и мобилност.

„Европейската и българската икономика имат нужда от креативни и отговорни млади хора, които много бързо да се адаптират към променящия се пазар на труда в обединена Европа. Освен знанията, които нашите студенти получават, те трябва да се изграждат в университетите като личности, които да защитават гражданските си позиции.

Всяка икономика се базира на знанието, а това означава икономика с добре обучен човешки капитал. Бъдещето на европейското образование минава през една нова инициатива на Европейската комисия, която ние всички университети приветстваме. Тази инициатива е за създаване на алианси между европейски университети в различни географски части на континента, така че да даде мобилност, т.е. свободно движение на студенти, преподаватели, изследователи между различни висши учебни заведения, така че да може да работят и учат при различни условия“, посочи ректорът на Аграрния университет – Пловдив проф. Янчева.

Тя допълни, че Аграрният университет е вече в такъв алианс, който представлява сътрудничество между университетите за промотиране на заления преход в Европа и обмяна на устойчиви практика в образованието и науката. Той дава възможност за обмени и подписване на споразумения с университети в Белгия, Исландия, Полша, Белгия, Франция и Португалия.

„Надяваме се до 2023 да сме част от тази инициатива, защото процедурата е в ход в момента. Ясно е, че икономика, в която няма иновации, отворена наука, няма връзка между образованието, науката и бизнеса, няма как да се развива и да бъде силна. Това, което се опитваме да направим в Пловдив, е да създадем устойчива основа между образованието, науката и бизнеса. В тази насока работим по проблеми на бизнеса и обществено значими проблеми. Българското образование трябва да е конкурентноспособно“, посочи проф. Янчева.

Стефан Стоянов: Пазарът на труда се променя и голямото предизвикателство е как да адаптираме образователната система. Трябва да довършим европейската интеграция.

„Двата най-големи бюджета на ЕС са за земеделие и образование. Има какво много да надграждаме. В последно време говорим активно с университетите в пловдив да се появят повече програми на английски, ако искаме да привлечем чуждестранни студенти. Обмяната на опит също е много важна. В България има чудесни примери и пробив в последните 4 години. Вече у нас има три международни изследователски института, финансирани директно от Брюксел с бюджети над 30 милиона евро. Един от тях е „ПлантаСИСТ“ („Център по растителна системна биология и биотехнология за трансфер на фундаментални изследвания в устойчиви био-базирани технологии в България“) в Пловдив, които показват как може да се събере международен екип, да се работи със специалисти от цял свят и да се прави наука на световно ниво“, посочи зам.-кметът на Пловдив.

Стоянов посочи, че България не е донор на кадри, както много хора твърдят. По думите му има над 20 хиляди чужденци на всякакви позиции в бизнеса и посочи, че трябва да се работи върху механизми за увеличаване на този процес. Разбира се, той подчерта, че трябва да се очертаят приоритетни бъдещи икономически сфери и в този смисъл и професии, на които да наблегнем.

„Относно професионалните гимназии, някой път чувам тъга по близкото минало и много доброто професионално образование. Но пазарът на труда се променя и голямото предизвикателство е как да адаптираме образователната система, така че да бъде близко до живия живот. Дуалното образование е чудесен пример за такъв подход, където обучаващите се имат достъп до технологии и до реалния бизнес. Или се адаптираме или пазарът ни заличава. Ако искаме да имаме по-бърз ръст трябва да завършим интеграцията си към Европа – да влезем в Шенген и да влезем в еврозоната“, посочи зам.-кметът на Пловдив и категорично посочи, че настроенията срещу федералния подход в Европа не са в наш интерес.

Ангел Джамбазки: Реалността под маската на интеграцията в преразпределение на бизнеси и отрасли, еврото може да е опасно за България.

Евродепутатът Джамбазки разгледа проблема за това федерация ли трябва да бъде Европейския съюз или Европейски съединени щати. Той подчерта, че към момента се върви към федерална държава, но това е изключително грешен подход и трябва да се върви именно в обратната посока.

„Къде отиват целите на ЕС в момента? Според Световната банка европейската икономика се свива с 4,7% през 2020 година. Изправени сме пред най-дълбоката рецесия след Втората световна война. Най-голяма част от икономиката, изпитваща глад за производство на глава на населението от 1870 година. Комисията е определила 3,07 трилиона евро за справяне с кризата. На този фон цената на природния газ се увеличава четирикатно за последните 6 месеца, което вдига цената на електроенергията“, посочи Джамбазки.

По думите му амбициите на Европа за зелена икономика ще задълбочат още повече тези проблеми.

„Трябва да има преразглеждане и преосмисляне на зелената сделка“, посочи Джамбазки.

Той допълни, че подкрепя влизането в Шенген за бързо опериране на транспортния бизнес, но според него приемането на еврото може да изиграе лоша шега на България, тъй като валутата дава лост за прекомерни политически и икономически вмешателства в страната.

„Еврото отново ще е политически механизъм, а не пазарен или финансов“, допълни той.

По думите на Джамбазки Пловдив най-много е пострадал от федарелисткото лоби е Европейския съюз – „Пакетът Мобилност“. Евродепутатът също посочи, че поддръжниците на тази идея са същите тези, които в момента лансират зелената сделка.

„Реалността под маската на интеграцията в преразпределение на бизнеси и отрасли“, допълни евродепутатът.