„Тази нощ Кючука се готви да си върне Македония”, „Новогодишна нощ в Люлин дава повече жертви, отколкото едно македонско въстание”, „Все още чувам гърмежите, сигурно доубиват ранените”. Това са само част от бисерите, които заляха социалните мрежи по повод пиротехниката и фойерверките, които заляха Пловдив, а и цялата страна в първите минути на Новата година.
Извън шегите, темата за използването на пиротехниката още повече разедини и без това разделеното ни общество. Двата лагера цинично налагаха словесно своите опоненти, като всички противници на пиротехниката бяха наричани „селяни” и „чуждоземци”, а любителите на пукотевицата – „изроди”, „комплексари” и всякакви произволни обиди на хора с липса на емпатия към най-слабите в обществото.
На фона на това емисиите новини в сутринта на 1-ви „традиционно” даваха репортажи от травматологиите на болниците, а репортерите даваха отчет за „жертвите” от новогодишната заря, която се изстрелва от почти всеки дом и заведение.
Обичайно това са деца и възрастни с обгорени или разкъсани крайници, а този години имаше дори мъж със забита метална тръба от фойерверка в гърдите, друг изгуби едното си око, а дете - част от пръстите си. Над 1000 птици пък починаха от стреса, причинен от зарята в град Копривщица.
И така въпросът, който изниква е защо имаме такава страст към това да гърмим като луди в нощта на 31 декември срещу 1 януари?
Дали е плод на компенсиране на липсата на наборна военна служба на мъжете, които гонят 40 години или пък е носталгия към казармата на хората, минали тази възраст? Дали е показване на бойни умения в боравенето с пиротехнически средства или пък е демонстрация на мъжественост пред най-близките? Каквото и да е – със сигурност е плод на някаква травма в нашата народопсихология, която обаче с всяка изминала година става все по-тежка, тъй като изблиците ѝ на Нова година стават все по-ярки и шумни.
Докато повечето от нас кроят вече планове колко по-големи и мощни зари да си купят за следващия 1 януари, редица европейски градове зоват за пълната забрана за използването на пиротехника на територията на целия Европейски съюз. Законът в България не е от най-либералните в Европа, но само на пръв поглед, тъй като в него има редица парадокси, а още повече не е изненада за никого, че той не се спазва общо взето от никого.
Какви са регулациите?
В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия последните са разделени по предназначението и степента на опасност на няколко категории – от F1 до F4. На практика единствено първата категория няма специален режим за нейната търговия и използване. Обичайно това са бездимни фонтани за торти, бенгалски огън и т.нар. „пукащи топчета”. Те могат да се продават на лица на 12 години и няма ограничение в тяхното използване.
Всички други пиротехнически средства трябва да се продават от търговски обекти, които имат специален лиценз за това, който се издава в съответствие със закона и нормативната база. Виждайки, че в почти всички големи хипермаркети и магазини имат подобни щандове, то е повече от ясно, че този режим за продажба не е особено труден.
Тук обаче идва и парадоксът – според законодателството пиротехника от категория F2 може да се продават на лица над 16 години, а останалите са за лица над 18 години. За употребата на всяка една от трите категории се иска разрешение от полицията, съответната община, както и да се спазват редица изисквания.
С други думи – всеки един гражданин над 18 години може да си купи пиротехника от категориите F2, F3 и F4 само срещу лична карата в специализираните магазини, но са единици хората, които по закон може да ги съхраняват и използват.
През 2019 година обаче в закона се прави една поправка, която обезсмисля почти целия закон, що се каса за пиротехника.
„Не се изисква разрешение за придобиване, съхранение и за употреба на фойерверки от категория F2 - до 5 кг брутно тегло, и от категория F3 - до 10 единични бройки”.
Това са бомбички, римски свещи и по-малките зари. Това означава, че в Новогодишната нощ една компания от 8 души може да разполага с 40 кг бомбички и 80 ракети, с които да обстрелва небето в нощта срещу 1 януари. Друг е въпросът, че никой не контролира дали въпросните фойерверки са от категория F2, F3 или F4, които се продават в т.нар. лицензирани магазини.
По този начин всичко записано в закона се обезсмисля, а дори и наредбата на Община Пловдив в този си вид няма никакъв смисъл. Тя гласи, че е забранена „употреба на пиротехнически изделия с увеселителна или друга цел без изрично писмено разрешение, издадено от упълномощен от Кмета на Община Пловдив, ресорен Заместник-кмет. За издаване на разрешение заявителят представя и Разрешение за употреба, издадено от органите на МВР”
Санкциите са от 500 до 1000 лева на физически лица, и от 3000 лева до 6000 лева за юридически. Дори обаче и да бъде глобен, той винаги може да се ползва с „изключението” в закона, което гарантира използването на фойерверки до определено количество. Това пък е по-висш нормативен акт и така глобите на Община Пловдив вероятно ще паднат в съда.
Промяна на закона?
Повече от ясно е, че поправката в закона от 2019 година обслужва лобистки интереси, свързана с производителите и търговците на пиротехника. Без нея то легалната регулация за продажба на пиротехника ще е сходна с тази за продажба на огнестрелни оръжия и боеприпаси.
Тук въпросът е дали и политическите сили в България не трябва да помислят за пълна забрана за търговия и използване на пиротехнически средства, а и за тяхното производство. Лятото на 2024 година страната ни стана свидетел на трагедията в Елин Пелин, когато четирима души загинаха след взривовете в цеховете и складовете за пиротехника в града.
Това е цивилизационен избор и един от многото, пред които нашата страна е изправена. И то изборът не е свързан с шумното и ярко посрещане на един празник, а за последствията, които нерядко са необратими за цели семейства и техните съдби.
Още от категорията
Пловдивска улична музикантка с впечатляващ глас излиза пред хората, за да сбъдне мечтата си
Темите на Traffic News
