Дибия Гале е студент втора година в Медицински университет – Пловдив. Тя е родена в Непал, но от дете живее във Великобритания. От най-ранната си възраст мечтае да учи медицина и да работи като лекар, тъй като хората в бели престилки й били пример за подражание. Успява да сбъдне мечтата си, след като е приета в едно от водещите висши училище в България. И в момента съчетава подготовката си по медицина с писането на разкази и стихове. Дибия е сред 19-те автори в книжката с есета, която издадоха студенти от Медицински университет – Пловдив.

Студенти от МУ-Пловдив издадоха книга с есета по медицинска биологияСред авторите е Шерин Джейсън от Шотландия, която мечтае всички хора по света да имат достъп до здравеопазване

„Загубих баба си и чичо си от рак, а дядо си - от инсулт, така че още като дете изпитах интензивността на болниците. Категорично взех решение да уча медицина, когато братът на дядо ми получи инсулт, който увреди 99% от мозъка му. Това означаваше, че братовчедите ми и аз ще действаме като преводачи на семейството по време на престоя му в реанимация. През това време успях да стана свидетел колко трудолюбиви са всички в отделенията и как се опитват да подобрят качеството на живот и да спрат страданията на пациентите си”, разказва момичето.

Това я накарало да разбере, че дори невинаги да има положителни резултати, грижата за хората е едно от най-полезните неща, с които може да се занимава. Накарало я да се възхищава на работата на лекарите.  И да помага за подобряване качеството на живот на хората, като усвои нужните за това умения.

От ранната си възраст Дибия се интересува и от литература. Пише разкази и есета, а нейно стихотворение е публикувано в училищно състезание. Казва, че любовта й към писането е вследствие от четенето. Обича да чете истории и автобиографии.  „Когато посещавах университета, трябваше да започна да чета повече академични статии, което беше вълнуващо, защото беше ново и интересно оформление за четене и придобиване на знания. Никога обаче не съм имала нещо толкова научно като есето, публикувано в книгата, така че съм изключително благодарен на професор Сарафиян за възможността”, посочва студентката.

Есето й е озаглавено „Умни паразити“. Писано е в свободно избираемия курс по паразитология. Съдържа много различни примери колко са умни паразитите и как са еволюирали, за да оцелеят чрез гостоприемници. Вдъхновила се основно от това как паразитите са се научили да използват хората или животните като гостоприемници и изживяват жизнения си цикъл чрез тях, докато се развиват.

„В своето есе съм включил паразити, които не само засягат хората, но и животните, като манипулират мозъка. Беше много забавно да науча за различни паразити и различните заболявания, които те могат да причинят. Също така, като студент по медицина, беше интересно да проучим колко голямо въздействие могат да окажат върху живота ни. Посещавайки избираемия курс, успях да науча за всички видове паразити”, разказва Дибия.

И споделя, че медицината и литературата са красиво свързани. Медицината изисква много знания и практика, за да се усъвършенства човек постоянно, има постоянни промени и открития. Литературата пък е и мястото, където се предприемат изследвания, могат да се упражняват знания и свобода на изразяване.

„Книгите и есетата са неразделна част от нашето образование. Това ни помага да станем по-добри лекари, като се научим да диагностицираме пациентите и да ги лекуваме с помощта на литература и медицина. Пример може да бъде, че есетата в книгата ни позволяват да научим много различни неща за паразитите”, обяснява Дибия.

Тя е благодарна, че родителите и приятелите й изключително много я подкрепят. И се гордеят, че нейно есе е намерило място в книгата на Медицинския университет.  „Те винаги са подкрепяли творбите ми от най-ранна възраст, дори и да не са били най-доброто, което мога да направя. Преди да прочетат работата ми, нямаха големи познания по темата с паразитите. С удоволствие ги запознах с нова информация, която и за мен бе интересна. Много съм благодарен на семейството и приятелите си, че винаги са подкрепяли работата ми и са ми показвали любов. Именно заради тях съм мотивирана да работя по-усилено и да се усъвършенствам”, отчита момичето.

Прави го всеки ден и не изпитва затруднения с онлайн обучението, което бе въведено заради пандемията от COVID-19. „Онлайн обучението ни дава платформа, където можем да провеждаме класове и да бъдем в контакт с професори, да имаме достъп до ресурси, да учим и да изпращаме работата си навреме. Това ни позволява да проследяваме напредъка си и да преминем плавно към учебните програми в домовете ни, така че да не пропускаме важна информация”, смята Дибия.

Според нея затруднението е в практическите умения, например няма как да видиш трупове по анатомия. Но е щастлива, че все пак може да продължи да учи.

Споделя, че коронавирусът я е засегнал лично. Членове на семейството й страдат от заболяването, затова би желала да се включи като доброволец в борбата срещу COVID-19. Тя и близките й вече помагат на възрастни и хора със здравословни проблеми. Купуват продукти и готвят на болни, които са изолирани и поставени под карантина.

„Бих искала да използвам уменията, които научих от работата си като болничен асистент и доброволец, но също така е важно семейството ми да е в безопасност, докато работят. Мисля, че COVID-19 ни научи колко е важно да бъдем полезни, безкористни и да се грижим за хората около нас”, посочва момичето.

В бъдеще тя се надява да бъде компетентен лекар. Да се развива, да учи и да въвежда нови технологии в лечението. Обмисля да специализира онкология, тъй като е загубила близки членове на семейството си заради рак и дори е събрала пари за 6-месечно лечение на онкоболен в Непал. Все още обаче не е взела окончателно решение, защото има интерес и към други специалности.

Джазмин от Непал дели времето си между МУ-Пловдив, литературата и работата като доброволецИзраснала с дядо, останал парализиран след службата си в армията, и баба с пейсмейкър, студентката мечтае да помага на хората