„Ние сме православни християни, но преди няколко години случайно минавахме оттук и прочетох, че в храма се съхранява частица от кръста, на който е разпнат Исус Христос. Спряхме, влязох в църквата и се помолих Господ да ме дари с дете. И чудото стана – родих дъщеричка. Сега съм тук, за да благодаря и да се помоля за здраве на цялото семейство.“ Това разказа пред TrafficNews млада жена, която в навечерието на Великден бе дошла в храма „Непорочно зачатие на Дева Мария“ в квартал Парчевич в Раковски.

Въпреки че църквата е католическа, тя привлича и множество източноправославни миряни, дошли да отправят молитви за здраве, благоденствие и сбъдване на съкровени желания. Мястото е известно с това, че в него се съхранява частица от Разпятието – реликва, за която вярващите смятат, че има чудотворна сила. Някои идват тук с надеждата да се сдобият с дете, други – да намерят решение на семейни проблеми или да получат утеха в трудни моменти.

„Христос е един, важното е човек да вярва и да се моли от сърце”, споделя Тинка, жената, която се грижи за храма, отключва и заключва вратите му и ежедневно помага на отец Евгени. Тя разказва, че неведнъж е ставала свидетел на силата на вярата.

По думите ѝ наскоро в църквата дошло семейство – мъжът православен, който предстои да стане свещеник, а съпругата му католичка. Двамата довели детето си, за да се докосне до Разпятието. „Дълго стояха до кръста, молиха се“, спомня си Тинка.

Храмът впечатлява посетителите и с красивата си архитектура и стенописи. По стените и тавана могат да се видят сцени като Чистилището и Сватбата в Кана Галилейска.

Историята на енорията „Непорочно зачатие на Дева Мария“ в квартал Парчевич датира от 1919 г., когато за енорист е назначен отец Венцислав Гайдаджиев. Още преди това, преди близо три века, в района са се извършвали кръщения, макар и без постоянен свещеник и храм. Селището, известно тогава като Алифаково, по-късно сменя името си на Антраниково, а от 1943 г. носи името на католическия епископ барон Петър Парчевич.

С нарастването на населението в края на XIX век започва заселване на нови жители, а в началото на XX век се полагат основите на църковния живот. През 1919 г. най-голямата къща в селото е преустроена в храм с помощта на местните хора.

Църквата обаче е сериозно пострадала при Чирпанското земетресение, като единствено камбанарията, изградена през 1925 г., остава непокътната. Възстановяването започва през 1930 г. по проект на арх. Камен Петков, като в строежа активно участват местните жители с доброволен труд. Храмът е осветен на 8 ноември 1931 г., а празникът му се отбелязва на 8 декември.

Особено място в историята на църквата заема Разпятието. Според преданието, по времето на император Константин майка му Елена сънувала, че в пещера край Йерусалим се намират три кръста. За да открият кой е кръстът на Исус Христос, върху тях поставяли болни хора – само при докосването до Христовия кръст те оздравявали. Така била открита светинята, чиито частици впоследствие били разпръснати по света.

Една от тези частици е донесена в Раковски през 1931 г. от отец Венцислав Гайдаджиев. В продължение на години обаче реликвата остава забравена на тавана на църквата, докато не е открита от отец Артур. Той изработва специална поставка и я излага в храма, за да могат вярващите да се докоснат до нея.

„Отец Евгени обаче реши, че трябва да е на по-видно място и го сложи на олтара“, разказва Тинка.

Самата тя също има своя лична история, свързана с вярата. След преживян здравословен проблем си обещала, че ако оздравее, ще помага в храма. И когато жената, която преди това се грижела за църквата, починала, Тинка поела тази роля. И вярва, че Господ закриля нея и близките ѝ.