Васил Петров е български поп и джаз певец, композитор и продуцент. Завършва Музикалната академия през 1990 г. Мелодичният му богат баритон обхваща три октави. Той е сред най-популярните и търсени изпълнители. През 1994 г. получава признанието на най-голямата музикална сцена у нас – фестивала „Златен Орфей“, където печели отличия за хит на годината, албум на годината и певец на годината. Това бележи повратен момент в кариерата му и поставя основата на успешен професионален път, който вече над три десетилетия продължава както в България, така и зад граница. 

Как е изглеждала телевизията през 90-те, каква е била музиката и как се е зародила чалгата, разказва емблематичният български джаз изпълнител в интервю за TrafficNews. Българският Франк Синатра споделя какво мисли за музикалните формати като „Гласът на България“ за симфоничните оркести, с които неговите концерти са още по-впечатляващи.

- Спомняте ли си първото ви телевизионно или медийно участие?

 – Може би най-първото ми участие беше в едно забавно предаване по тогавашната национална телевизия. Не мога да си спомня името му. Беше телевизионна сесия на запис, на плейбек — така наречените "телевизионни снимки". Стефан Мушатов беше режисьор. Имаше няколко студия, в които се снимаха всички продукции.

- Как възприемахте телевизията тогава, каква е била по ваши спомени?

 – Помня я като социалистическа. В началото на 90-те тя все още не се беше освободила от предразсъдъци и комплекси. Въпреки това в нея работеха много талантливи хора като Хачо Бояджиев например. Първата песен, която записах, беше по плоча, донесена от чужбина от Васко Пармаков – последен хит на Джордж Дюк и Стенли Кларк. Захари Петров написа български текст със заглавие "Спитай", а аз я записах и заснех. Това беше дискотечна, много интересна песен и вероятно първата ми телевизионна сесия.

- Как се създава успешен медиен образ?

– Зависи. Има много начини. Днес вече не е достатъчно просто да се покажеш по телевизията — важно е какво показваш. Ще завладееш ли публиката и с какво — с нещо истинско или с нещо фалшиво? Има много аспекти.

- Кое ви помогна повече за изграждане на образа, който в момента е познат на всички българи-  радиото или телевизията?

– Не съм си правил равносметка, но е сигурно, че популярността ми, както и на всеки изпълнител, дойде чрез медиите — телевизията и радиото. Тогава радиото имаше голямо значение — всичко беше аудио. Днес без видео една песен е заникъде. Хората все още слушат радио, но не както преди. Някога една песен можеше да стане хит само по радиото.

- Имало ли е случаи, в които медиите са ви пречили?

– Не, не бих казал. Но през 90-те снимането беше много формално, без особено въображение. Всичко беше стереотипно и без креативност.

- Какво се промени с появата на музикалните телевизии?

– Естествено, че настъпиха промени. Публиката започна да следи специализирани канали, любимите си изпълнители и новите хитове. Специализацията е нещо хубаво — канализира съдържанието и го прави по-ефективно.

- Какво мислите за музикалните риалити формати? Промениха ли нещо в българската музика?

– Не мисля, че оказаха сериозно влияние върху самата музика. Това са преди всичко телевизионни шоута с ясно търговско предназначение. Дават се фалшиви, неизпълними обещания. Има хора, които станаха популярни, но това стана благодарение на собствения им талант и труд след формата — не заради продуцентите.

- А какво мислите конкретно за формати като „Гласът на България“?

– Хубаво е, че се дават възможности на нови таланти. Така можеш да забележиш някой, който иначе би останал скрит. Имам пресен пример с Анна Ставрева — тя спечели „Евъргрийн фест“, на който бях жури, а после стигна до финала на „Гласът на България“. Много талантливо и разностранно момиче. Поканих я да участва в мои концерти, включително и на концерта ми в НДК през януари.

- Всъщност не ви виждаме често в ролята на жури?

– Рядко го правя. Предпочитам да се фокусирам върху собствената си кариера. Не е любимо занимание, защото всичко е субективно. В крайна сметка публиката решава. Има хора, които са много талантливи, но не успяват да угодят на всички вкусове. Бих журирал, но само епизодично.

- Каква роля изигра Ютуб и социалните мрежи за музиката?

– Полезни са. Интернет е прозорец към света. Социалните мрежи ни отвориха към международна публика. Разбира се, започнаха да излизат и негативите.

- Какво значение има БГ Радио и класациите му?

– Полезни са за музикалния бизнес. Взаимно си помагаме. БГ Радио и други медии са редовни партньори на мои концерти.

- Какво е мнението Ви за чалгата и чалга културата?

– Чалгата се появи спонтанно или целенасочено в началото на 90-те. Тогава забраните паднаха, хората бяха жадни за тази музика, нали знаете - забраненият плод е най-сладък. Нямаше ограничения дори за джаза — аз тогава бях почти единственият, който открито пееше джаз по медиите. Затова и бързо станах популярен.

Чалгата дойде с трапезните песни, които се видоизмениха. На хората им беше писнало от цензура и този тип музика стана популярна – човек се отпусна да говори глупости, да пее глупости, чисто първично забавление, неконтролируемо. Българската чалга събра боклука от всички фолклори, направи странна смес, „побългарена“ версия. Но това са естествени процеси.

Песента „Радка Пиратка“ е добър пример и според мен първата чалга песен — авторът ѝ я записва на майтап в домашно студио в  Бяла, раздава около 20-30 копия, а после лавинообразно тя се разпространява. Без никаква реклама, песента достигна до 120 000 продадени копия — това е феномен. Много по-сериозни продукции не постигат такъв успех.

- Как се е променяла музиката Ви през годините?

– Най-вече интерпретацията ми се е променила. Трудно е да се самоанализирам, това е работа на публиката. Но съм останал верен на вкуса си, а също така обичам да експериментирам. Пиша си текстове, правя различна музика, любопитен съм към новото. Последните години често пътувам със симфонични оркестри – те са съвършени, защото могат да изпълняват всичко. Впечатляващо е.