Пловдивската цигуларка Таня Стрингс, която изнася концерти по цял свят, сподели за неприятно преживяване в родния си град. Ето какво написа тя в социалните медии:

„Добро утро, приятели! Преживях изключително грозна и емоционална случка. Знаете, че съм доста позитивен човек и никога не съм правила подобен пост, но сега имам нужда, за да се събудим! Дори и един човек да се замисли и да стане по-емпатичен и осъзнат, аз ще съм си свършила работата на “публична личност.”

Бях на концерт на Васко Василев по случай 70 години Опера Пловдив на открития площад в моя роден град. Концертът беше безплатен за гражданите, а атмосферата повече от вълшебна. Бях горда, че градът ми е организирал такова събитие- огромна сцена, невероятни музиканти, много столове за публиката, която седеше под звездите и се наслаждаваше на красивата музика. Все едно бях на открит концерт във Виена или Берлин. Душата ми се изпълни с гордост и наслада! Въпреки, че стоях права на пътеката между редовете зад едно дърво и не можех да видя почти нищо, аз просто слушах музиката на един от моите идоли-харизматичния и виртуозен цигулар Васко Василев.
Не бях излизала от дни, защото вече съм в средата на 9-тия месец, причернява ми изключително много от жегите, имам силни болки, когато ходя, но се пазя и гледам позитивно на хубавите неща, които ми предстоят.
За първи път си позволих да пия болкоуспокояващи (допустими за ежедневна употреба при бременност), само за да мога да се насладя на малко музика на живо- нещото, което най-много ме зарежда емоционално! Беше ми неудобно да попитам някой да стане от мястото си заради мен, въпреки, че мисля, че така е редно. Все пак имаше десетки хора, да не кажа стотици -млади, възрастни, жени и мъже седнали удобно на местата си, а аз стърчах с огромния корем близо 45 мин. Въпреки това слушах музиката и търпях дискомфорта и болките. В този момент, една жена на средна възраст ме потупа по гърба, за да ми каже грубо да се дръпна, защото съм ѝ пречела на гледката от стола, на който седи. Погледнах назад, а друга зад нея (на около 50+) ми направи няколко жеста с ръка да се разкарам, все едно пъдеше куче! Останах в ступор. Направих няколко крачки назад и им казах, че вместо да ме гонят, би трябвало да отстъпят мястото си, след което продължих да вървя, за да не преча. Първата тотално ме игнорира, а зад нея по-младата приятелка на втората, стана засрамено и ми каза: “Моля ви, седнете на моето място.”
В този момент, жената, която направи пъдещите жестове стана и започна да дърпа приятелката си, настоявайки да си седне обратно на мястото до нея и крещейки “Абе аре бе, да е дошла по-рано! Да си е направила сметката!”

Представяте ли си? Не даваше на приятелка си да ми отстъпи стола си, а от другата ѝ страна седеше тийнейджърка, може би дъщеря ѝ, на която даваше пример!

Няма смисъл да се оправдавам с това, че първо трябваше да нахраня Джули за вечеря в 20:00 ч, след което едвам се придвижих до концерта и бях на време за откриването в 20:30. Но уви, всички места бяха заети с хора, които може би чакаха по-отдавна в жегата. За мен това бе непосилно!

Стоях права и разстроена, със сълзи в очите, а в главата ми бушуваше само мисълта, за това колко унизително и нечовешко беше поведението на хората около мен! Никой не се сети да стане толкова време, докато не видяха тази сценка! Тогава мъж и жена от двете ми страни предложиха мястото си. Аз бях толкова разстроена, че отказах. Може би от хормоните, които бушуват в една бременна жена на финалната права, но се почувствах “съжалена,” а не би трябвало да е така! Накрая жената настоя с думите “Моля ви, вижте колко сте красива, не се разстройвайте и седнете на мястото ми.” Седнах и се опитах да се насладя на дългоочаквания от мен концерт, но така и не успях. Бях тъжна, разгневена и разочарована.

Споделям тази случка с призива да бъдем по-благородни и емпатични един към друг. Да отстъпваме реда си или местата си на по-възрастни хора, на бременни жени, на майки с деца…Да не им държим сметка “кога” са дошли, защото не знаем тяхната ситуация. А просто да бъдем ЧОВЕЦИ, за да може тези, които сме се завърнали в България да продължим делата си тук с ентусиазъм и гордост, вместо да ни се напомня всеки ден защо хората напускат страната ни. Отношението и злобата са една от причините. Нека я изкореним.”