Уникален за България тракийски храм от III в. пр. Хр. е разкритото съоръжение на Голямата могила в район „Южен“. Миналата година екипът археолози начело с доц. Костадин Кисьов разкри източното помещение с размер 4 х 4 метра, а тази година разкопките завършват със западното помещение, което е дълго 6 метра и широко 2 метра.

„Първоначално се колебаехме дали става дума за гробно или храмово съоръжение, но вече е категорично, че обектът има култов характер. В малкото помещение открихме кости от 7 вида домашни животни, както и от елен. Имаше много останки от глинени съдове. Това означава, че то се е ползвало за обреди. Интересното е, че храмът е построен с много характерна за региона техника. Покривът е двускатен, а сградата е направена от сухи сглобки и зидария. Използвани са гранит и сиенит. Видно е, че някои от елементите са преизползвани от други сгради“, каза доц. Кисьов.

Има по-ранни култови сгради на територията на България, но те са построени с елинска технология. Храмът на Голямата могила в район „Южен“ е с много характерна калова спойка, която може да се открие в три гробници в региона – във Филипово и две в Брестовица. Тази техника е използвана от беси и одриси.

„Храмът е в толкова добро състояние, че може да бъде възстановен напълно. Така може да се реализира идеята за децентрализация и тук на Голямата могила да се оформи археологическа парк. Всички автентични материали – квадри и синитни блокове, са съхранени“, коментира Костадин Кисьов.

Ранният храм е обслужвал местното население. Когато по някаква причина то е напуснало селището, е спазило традицията да засипе храмовете и гробниците си и да отнесе със себе си мощите и култовите предмети, за да ги препогребе на новото място, където се преселва.

Кметът Костадин Димитров, който също бе на разкопките, сподели, че е много горд от работата на археолозите. „ Поздравявам доц. Косьов и екипа му. Археологическият музей има приход от 83 хиляди лева, което означава, че има огромен интерес към експозицията. Тази година Община Пловдив е заложила 600 хил.лв. за проучвания, предстои да бъдат открити Небет тепе и Източната порта, а от понеделник започва археологическото проучване на Брезовско шосе“, каза Димитров.

Зам.-кметът Пламен Панов допълни, че след като финализират проучването на Голямата могила, ще бъде извършено детайлно заснемане. После ще бъде направено задание за археологически парк, още повече че предстои в близост до обекта ще премине път, който свързва промишлените зони на Южен и Тракия.

Припомняме, че още на старта на разкопките на могилата археологът Любомир Меджанов разкри останки християнски храм от края на ХI и началото на XII в.. In sito бяха открити множество находки, останки от полихромна живопис – мокро фреско, дорисувано с темпера, ловни печати на Петър Монах Ковоклисий и Василий Харсианит. Имаше множество монети, керамика и 17 гроба. Един от тях е особено интересен за археолозите, защото там са положени двама мъже – вероятно родственици.