Още една трагедия, която не е просто статистика. Още едно семейство, което не просто е съкрушено – то е заличено. За него ще останат спомените на близките им, както и гнева на хората, който се превръща в безсилие.

Снощи майка, баща, син си отидоха без време на Околовръстния път на Пловдив, а последният оцелял член на това семейство се бори за живота си. Също дете… Докато хора умират по улея на смъртта, държавата показа пълна абдикация. Абдикация, която граничи с цинизъм, а политиците превръщат страха на хората в своя риторика за трупане на рейтинг и гласове. В деня на трагедията, кметът на Пловдив Костадин Димитров в дълго, хвалебствено и самоуверено интервю пред национално радио обяснява как Пловдив ще има Околовръстно като софийското. Говори за това как е в прекрасни отношения с министъра, с шефа на АПИ и работят непрестанно и неуморно за удвояването на Околовръстното шосе.

Само че извън цинизмът, стоят цифрите и фактите, които говорят тъкмо обратното за твърденията на властта. Те са прости – нито се работи неуморно, нито се работи непрестанно,  просто се работи. На хартия. Точно 6 години изминаха, откакто Агенция „Пътна инфраструктура“ пусна обществена поръчка за проектирането на удвояването на Околовръстното на Пловдив в три лота.  За първите два лота от АМ „Тракия“ до Пазарджишко шосе договорите са 2020 година, а за най-дългия от Пазарджишко шосе до Асеновградско – от 2022 година.

Три години бе необходимо на АПИ да избере проектант на този участък. В същото време вече 5 година другите две фирми не могат да изработят проектите за малките участъци. 5 години, през които се сее лее кръв на този участък.

АПИ, РИОСВ, Пътна полиция, общини и всякакви институции размятат съгласувания едни на други – обсъждат блатни кокичета, корморани, далекопроводи, колектори и си размятат листовете, а през това време отекват сирени.

5 години! Проект към края на 2025 година за нито един участък – няма! Финансиране – няма!

Новите обещания винаги са догодина, но след всяка нова година  идва пак догодина, а през това време хора умират, семейства изчезват, а страхът на хората остава. Всеки, който тръгне по този улей на смъртта се надява да не е следващият.  Всеки, който знае, че близките му пътуват по него се молят да се приберат вкъщи.

Време е властта да престане с циничните си обещания. Време е властта да работи -  засрамена и тихо. Защото размитата отговорност вече не може да е оправдание, а всяка една трагедия там е престъпление от кабинетите на кметове, министри, шефове на агенции и депутати.

Има граници, след които мълчанието вече не е търпение, а съучастие. Тази граница е премината. И докато проектите стоят в чекмеджета, а животът изтича по асфалта, Пловдив ще помни – не заради думите на властта, а заради онези, които няма да се приберат вкъщи.

Семейство загина при жесток челен удар между тир и кола на Околовръстното на ПловдивОцеляло е по-малкото дете, което е с опасност за живота