Завидно неодобрение срещу рестрикциите в езиковото обучение в новия план-прием показват резултатите от национално допитване на Синдикат „Образование“. Според анкетата 76,6% от участниците не подкрепят новите изисквания на МОН, свързани с държавния план-прием за следващата учебна година. В проучването са се включили 3166 участници– учители, експерти и представители на образователната система.

Съгласно подготвените промени, приемът в профили с интензивно изучаване на чужд език ще бъде възможен единствено в училища, които преподават поне три учебни предмета на съответния език в 9 и 10 клас. За профилите с разширено изучаване на чужд език пък се въвежда допълнително условие – средният резултат на училището от националното външно оценяване по български език и литература и по математика в края на 10. клас за последните три години да бъде равен или по-висок от средния за страната. Изисква се още участие на минимум 24 ученици общо или средно поне 80% от учениците от трите випуска. Правилата предвиждат профил „Чужди езици“ с интензивно обучение да се реализира в езикови гимназии, профилирани гимназии и средни училища, които осигуряват интензивно езиково обучение в 8. клас и преподаване на минимум три предмета на съответния чужд език в 9. и 10. клас.

Изключение се допуска за езици с по-висока степен на трудност, при които овладяването не позволява изучаването на учебни предмети на същия език в горните класове.

Данните от проучването сочат сериозно разминаване между визията на МОН и нагласите в системата. 84,7% от анкетираните смятат, че ограничаването на езиковото обучение не е правилно стратегическо решение, докато едва 10,1% подкрепят подобна политика.

Липсва и ясно обществено одобрение за драстичното увеличаване на професионалните паралелки. На въпроса дали подкрепят заповедта на МОН професионалните паралелки да достигнат около и над 50% от общия брой в държавния план-прием за учебната 2026/2027 година, 55,6% отговарят отрицателно, а 33,3% определят мярката като правилна.

Сериозно несъгласие има и по отношение на обвързването на разкриването на профилирани паралелки с разширено изучаване на чужд език с резултатите от НВО в 10. клас. 80,8% от анкетираните смятат това за грешка, като 17% от тях са на мнение, че подобна обвързаност би имала повече смисъл, ако се прави на база резултатите от държавните зрелостни изпити.

По въпроса дали всяко училище трябва да предлага поне една непрофилирана и непрофесионална паралелка, мненията остават разнопосочни – около половината от анкетираните са против съществуването на такива паралелки, докато близо 30% настояват, че те трябва да бъдат гарантирани във всяко училище.

В тази връзка Синдикат „Образование“ призовава МОН да отмени указанията, които въвеждат рестрикции за езиковото обучение, като подчертава, че липсва подкрепа сред учители и експерти. Организацията настоява Институтът по образование да извърши оценка на въздействието на планираните промени с цел постигане на по-широк национален консенсус.

РУО–Пловдив: Некоректни интерпретации създават излишно напрежение около план-приемаТова писмо не е заповед, нито наредба, а техническа стъпка по подготовката на приема, заяви Киркова

На фона на напрежението началникът на РУО – Пловдив Иванка Киркова излезе с ясна позиция преди дни, с която призова за коректност при тълкуването на информацията, свързана с държавния план-прием:

„Напоследък се разпространява некоректна интерпретация относно писмо на МОН, което е част от ежегодното планиране на държавния план-прием и учебните паралелки, включително тези с интензивно изучаване на чужд език, за следващата учебна година. Важно е да се подчертае, че това писмо не е заповед, нито наредба, а техническа стъпка в традиционната процедура по подготовка на приема. Решенията се вземат на областно ниво, както всяка година, и се обсъждат с всички заинтересовани страни – директори, експерти, представители на бизнеса, местни власти. В някои училища има ученици, за които българският език не е майчин, и там действително е необходим по-голям хорариум по БЕЛ, за да се гарантира качествено обучение. Това не означава закриване на езикови паралелки или ограничаване на интензивното изучаване на чужд език, нито централизирано решение от МОН. Призивът е за повече яснота и коректност в интерпретацията, за да не се създава излишно напрежение”, поясни Киркова.