
Музей на Пловдив, център за млади надежди и филиал на археологическия музей – това са трите проекта, отличени от инициативата „Трезор за идеи: Конкурс за концепция за развитие на бившата сграда на БНБ в Пловдив“. Те са избрани измежду 42 предложения от страната и чужбина.
Експертното жури с председател зам.-кмета по култура, археология и туризъм Пламен Панов разгледа предложенията внимателно и по същество, преценявайки техните качества според предварително обявените критерии на конкурса, действителните функционални възможности, които сградата предоставя по отношение на местоположение, разпределение, архитектурен образ и историческа ценност.
Следвайки добрите международни практики по опазване на културното наследство и с идеята за постигане на оптимална адаптация и социализация на сградата, журито внимателно и задълбочено разгледа концепциите на участниците за обновяване на сградата и прилежащата ѝ среда.
Съгласно регламента, журито премирафинално три предложения/проекта. Наградният фонд на конкурсната инициатива "Трезор за идеи" е в общ размер - 14 100 лв., от които 9100 лв. са осигурени от бюджета на Община Пловдив, а 5000 лв. са дарение от "Холдинг КЦМ 2000" АД.
Предложение „Банков удар: Център за млади надежди в сферата на творческите индустрии“ на творчески колектив в състав Нико Фасел, Ян Рудт от Германия.
Авторите предлагат бившата банкова сграда да се превърне в център за млади надежди в сферата на творческите индустрии - една жизнена творческа екосистема, обединяваща млади артисти от различни дисциплини – от визуални изкуства до театър, музика, литература и кино и др. Творческият хъб не само би обогатил културния живот в града и би насърчил младите таланти, но би имал потенциала да се превърне в атрактивно място за общуване, културни събития, средище на млади творци, които да се учат един от друг и да се вдъхновяват взаимно. Същевременно ще предостави платформа за представяне на техните творби, пространства за обмен на идеи и по-нататъшно развитие на артистичните им умения.
Архитектурното решение си поставя за цел да представи по нов и отворен начин класическата затворена фасада, като предлагат нестандартно решение за оформяне на отворено към прилежащото площадно пространство входно пространство, като запазват „историческата обвивка“ и реорганизират посетителския път из сградата. Предложението включва разширяване на атриума и осигуряването на повече светлина и визуална комуникация между отделните нива. Офисните помещения са трансформирани в гъвкави, отворени пространства с директна връзка към атриума. Посетителите ще могат да се насладят на новия дизайн, който ще включва деликатно интериорно озеленяване и реализиране на плавна връзка между интериор и екстериор. Новите намеси са решени на базата на контраст по подходящ начин с избора на материали и хроматика. В сутерена и на първо ниво са предвидени пространства за комуникация и отдих, кафене и експозиционни площи. На второ и трето ниво са обособени студиа, галерии, учебни зали, фото-студио, звукозаписно студио, лаборатория, медиатека, пространства за работилници и пространства, обслужващи резидентни програми. Предвидени са и необходимите обслужващи административни, технически и санитарни помещения.
Предложената интервенция цели преобразуването на историческата банкова сграда в културен център, който да продължи по устойчив начин наследството на Пловдив като европейска столица на културата и да допринесе за бъдещото развитие на града.
Предложение „Музей на Пловдив: музейна експозиция за историята и духа на Пловдив“ на творчески колектив в състав: арх. Антоанета Топалова, арх. Мария Стоянова, арх. Володя Стоянов, Стефан Шивачев и инж. Ирина Рабенхорст.
Предложението предвижда създаването на музейна експозиция за историята и духа на Пловдив с образователен център за деца и архив за архитектурно-градоустройственото развитие на града, което да отговори на назрели и ясно дефинирани през последните десетилетия потребности. Вдъхновени от историята на Пловдив, известен със своя дух, утвърден през вековете модел на толерантно съществуване на етноси и религиозни общности, и оформянето на града като водещ център на културно-историческия туризъм и увеличения туристически поток, авторите предлагат създаването на такава експозиция, в която българските и чужди туристи да получат тази предварителна обща представа за града и неговото културно историческо наследство, и която да бъде основа за планиране на маршрутите през следващите дни. На първо ниво /партер/, в бившия централен банков салон, е предвидена представителната част на експозицията, която представлява цялостен специално създаден мащабен макет на съвременния град, допълнително обживен от имерсивни съвременни технологии, който посреща посетителите и формира символично място за ритуални и тематични общоградски мероприятия, свързани с града. Обособени са тематични експозиционни площи, които разказват за историята и еволюцията на града. Предвидени са и пространства за информация, каса, екскурзоводи, музеен магазин. В северната част на етажа се предвижда зала за временни тематични експозиции и дискусии върху обекти от музейния архив, нови архитектурни и урбанистични проекти и други подобни инициативи.
На второ ниво е разгърнат детски музеен център, в който най-младите посетители ще могат да възпроизвеждат и интерпретират обекти и елементи на културната градската идентичност, за да я оценят и възприемат като своя ценност. Предвидени са и експозиционни площи, разглеждащи градоустройствената еволюция на града и знакови за града проекти и обекти. На трето ниво е предвидена тематична експозиция „Духът на мястото“, която обхваща изявата като веществена документация за всеки раздел на духовната културна дейност, с осигуряване на достатъчно пространство за реализиране на тематични дискусии, презентации, срещи на посетители в т.ч. на ученици и студенти с творци.
Експозицията разказва за образователни и научни институти в Пловдив – училища, университети, книжарници, издателства - изявени деятели и постижения, театрални дейци и изпълнители, поети, белетристи, журналисти, творци от всички жанрове на изобразителните изкуства, дейци на обществения живот и др. В подпокривното пространство е оформен панорамен кафе-клуб за срещи и дискусии, а в сутерена са предвидени площи за документален архив, трезор за материални артефакти, администрация, кабинети на музейни специалисти, читалня за посетители, проучватели и изследователи на архива, обслужващи помещения, инфраструктура и складове за инвентар. Екстериорното площадно пространство е третирано като открито фоайе за външна информация и отдих. Предназначено е за почивка и организация на посетителски групи със запазени дървета и зеленина и изграждането на декоративен фонтан, маркиращ входа на музея. Той ще представлява своеобразен възстановен спомен за „шадравана от Османския период на града“, който да се превърне в акцент на Пешеходната улица и градски репер.
Предложение „Трезор и съкровища: Филиал на Регионален археологически музей – Пловдив“, с автор Десислава Давидова.
Предложениетопредвижда развиването на филиал на Регионален археологически музей – Пловдив – една от най-старите културни институции в страната, официално открит през 1882 г., в който да бъдат разработени изложбени площи за временни и постоянни експозиции, разкриващи богатия фонд на музея, наброяващ близо 250 000 експоната, по подходящ и иновативен начин. Адаптацията на сградата за филиал на РАМ-Пловдив предвижда използването на трезорите в сутерена за фондохранилище както заради изключително добрия микроклимат, така и заради сигурността, която осигуряват.
На първия, партерен етаж, е предвидено кафене с детски кът, а пищният емблематичен банков салон е превърнат в зала за временни изложби. По този начин се цели музеят да привлича както нови посетители и гости на града, така и чрез предлагането на възможности за превръщане на залата в многофункционално пространство за лекции, беседи, прожекции, да се превърне в обект за многократно посещение, в предпочитано място за отдих и придобиване на нови знания за историята на града и региона, за тематичните експозиции, за различните аспекти на археологията като научна дисциплина и не на последно място - да се превърне в своеобразен разказ за общото ни споделено минало.
На второто ниво е предвидено място за библиотека с читалня, споделено работно пространство (т.нар. co-working space), реставрационни ателиета. На третото ниво, в старинната част на историческата сграда са обособени експозиционни площи. В „новото“ крило на сградата на бившата банка, изградено през 1970-те, са обособени изложбени площи и пространство за работилници, малък киносалон, в който могат да се прожектират тематични филми или да се организират четения, беседи и др. Целта е пространството да бъде многофункционално, така че да може да се провеждат събития от различен тип, подходящи за различни възрастови и целеви групи. Офисите на обслужващите сградата (служители и специалисти) са обособени и с контролиран достъп. В рамките на експозиционните площи са предвидени поредица от тактилни пространства, чрез които посетителите от различни възрастови групи да съпреживеят части от ежедневието през различните векове. В допълнение, със средствата на 3Д мапинга и новите технологии и аудио-визуалните ефекти се постига своеобразно потапяне в средата, което да остави траен спомен от преживяното и наученото и да играе ролята на своеобразен мост не само през времето, но и през различните култури.
След проведена дискусия, журито взе решение да отличи с „Почетна грамота“ още три от постъпилите предложения, които по атрактивен начин предлагат алтернатива за бъдещото развитие на сградата. Отличените с „Почетна грамота“ са - „Арт форум“ с автор Мирта Билос (Великобритания), „Имерсивен център за творческо развитие и дигитални изкуства“ с автор Михаил Огнянов (България) и „Гръбнакът: културен ренесанс в Пловдив“ на творчески колектив Цу Чин Хуанг, Ю Хсин Лий и Тинг Чен Ву (Тайван).
В поредица от публикации предстои да бъдат представени всички останали подадени конкурсни предложения в инициативата „Трезор за идеи: Конкурс за концепция за развитие на бившата сграда на БНБ, гр. Пловдив“.
Още от категорията

Кои са "приятелите на кмета", които ще вземат закрития басейн на гребците? Коцето Русия от К2 вече се "нанася"

