Вдъхновяваща среща разговор се състоя в Актовата зала на ОУ „Княз Александър Първи”, където специален гост беше известният журналист Светослав Иванов. Той разказа интересни подробности за развитието на медиите и работата на журналистите, които бяха еднакво интригуващи както за седмокласници от школото, така и за останалите присъстващи – директорът, г-жа Гергана Янева, и преподаватели.

„Трябва да ви кажа, че времето, в което вие днес живеете, е доста по-различно от онова на моето детство. Бях точно колкото вас, когато ми купиха първия компютър. А тогава да имаш компютър, беше нещо голямо,” – сподели журналистът. Той допълни, че в неговото детство хората масово си купували вестници или чакали емисията новини по телевизията, за да се информират за случващото се. А емисиите се предавали сутрин, обед и вечер.

„Днес сами знаете, че информация можем да намерим навсякъде и да научим за събитията веднага. А знаете ли, че има хора, които чакат с нетърпение вечерната емисия само за да проверят какво няма да чуят?” – разкри с усмивка Иванов. Причината за това отношение бил точно наситения поток от информация, който всеки следи на телефона си.

По думите му новините днес стават все по-обяснителни, защото днешния свят заприличва все повече на пъзел с хаотично разпръснати парчета, през който за няколко секунди се редуват звуци, цветове, образи. След още няколко секунди човек скролва нагоре и попада на следващото. Но тъкмо това скролване е големият рисков фактор в живота на всички, защото то кара мозъците ни да закърняват, да четем по-малко и дори да използваме по-малко думи, когато разговаряме помежду си. По-лесно става да си пишем, отколкото да си говорим, а не трябва.

Журналистът припомни чувството, породено у хората, когато преди около пет години се оказаха принудени да се затворят вкъщи заради Ковид пандемията. Тогава личното общуване и разговорите липсваха на всички, понеже всеки един има нужда да бъде заедно с другите.

„Човек не може да скролне през живота или през учебния материал, защото така по никакъв начин те няма да бъдат разбрани. Конкретно ученето е пъзел, който трябва да редиш, за да получиш някаква цялостна картина. А тя е тази която впоследствие определя каква личност си и как виждаш живота, определя твоите мечти и цели, разбиранията ти за любовта за света, семейството, доброто и злото,” – коментира още Иванов.

Когато дойде време за въпроси, едно от момичетата първо се престраши и попита журналиста кога и как е почувствал, че това е неговата професия. Тогава Светослав Иванов разказа, че едва, когато е бил в 9 клас вече е бил убеден как тази професия ще бъде неговата, но не толкова заради самата журналистика, колкото заради пряката работа със словото.

„Когато четях „Епопея на забравените” и научих за подвизите на включените в нея герои, си задавах въпроса как е възможно тези хора да бъдат забравени. Как може обществото да ги забрави? И след години разбрах, че макар днес да окачваме техни портрети на стените и да споменаваме техните имена, всъщност ние не вникваме достатъчно надълбоко в техните идеи. Освен това един от българските писатели, който може да служи като пример в създаването на къс разказ не само у нас, е Йордан Йовков. В образа на Серафим от едноименния разказ писателят всъщност разкрива един модел на поведение, който е добър за следване. Това са само част от причините, поради които избрах аз да стана журналист,” – сподели Светльо Иванов.

Той допълни още, че усеща голяма разлика в същността на своята работа, когато е стартирал през 2002 г. и днес. И тя е в това, че сега всичко се случва много бързо. Като цяло професията е свързана със следене на информационния поток, което е доста натоварващо предвид стотиците събития, които се случват в България и по света. Затова е много полезно човек да намери начин „да изпуска парата” от динамичното ежедневие.

Журналистът подчерта, че голяма подкрепа за него е семейството му и призна, че за да бъдеш добър професионалист в нещата, които правиш, трябва да намериш хармонията за себе си. Защото на всеки се случва да се чувства „на ръба”, затова точно в такива моменти трябва да има някой или нещо, което да го мотивира.

В края на събитието г-жа Гергана Янева връчи на Светослав Иванов благодарствен адрес и му подари картина с пейзаж от Античния театър. А след това всеки, които искаше да се снима с госта, получи тази възможност.