
Рамис Мюмюн е един от четиримата студенти от ПУ "Паийсий Хилендарски" , участвали в преработката на съвременен книжовен български език на книгата "Как заблуждават народа" на забравения български лекар и общественик д-р Асен Кермекчиев. В четвърътк вечерта изданието бе представено от историкът адв. Янко Гочев, който придружи разказа си за живота на забравения български общественик с интересни , но малко известни факти от историята на страната ни по времето на Балканската и Междусъюзническата войни.
Паулина Пенева, Рамис Мюмюн, Дамян Христов и Боян Видолов са студентите, които отделиха време, за да пренапишат тази книга. Репортер на TrafficNews разговаря с Рамис Мюмюн, който се заема с тази будителска дейност , малко преди да се дипломира.
- Как дойде идеята за съживяването на книгата на д-р Асен Кермекчиев?
- Всъщност идеи като тази са нещо нормално, когато човек има възможността да комуникира със съвременен будител като д-р Станислав Станев. Той е наш бивш преподавател от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, който със своята отдаденост успя да запали пламъка на науката у нас - една не много малка група от студенти. Той “подхвърли” името на г-н Кермекчиев и неговата книга “Как заблуждават народа”. Предложи ни да вдъхнем нов живот на този така ценен исторически труд и ние подехме идеята.
- Каква е мотивацията на един млад човек да се занимава с такава дейност?
- Ние искаме да докажем, че младите хора сме способни, а не както се представя в медийното пространство - некадърни, неамбициозни, едни консуматори без добавена стойност. А освен това, като четящи хора, чувството за историческа справедливост е важно и решихме без много обсъждаме да се заловим за работа и да даден нашия принос към българската историография, колкото и малък да е той.
-Смятате ли, че книгата на г-н Кермекчиев може да допринесе към българската история?
- Разбира се! Нашата история е силно политизирана и ние все още носим хомота на съветската ѝ версия и наш дълг като български родолюбци е да изчистим голямото петно от нейните страници. А какъв по-добър метод да изчистиш изкривената история от фактологично издържаната книга на един истински български патриот, какъвто е Асен Кермекчиев. Неговият труд е силен и емоционален, но изцяло в духа на фактите и би могъл да въздейства по най-добър и на най-големите русофили у нас.
- Кои са основните акценти на книгата?
- Като човек, изхождаш изцяло от своя патриотизъм и любов към България, д-р Асен Кермекчиев е истински пример за човек обичащ Родината си. Мисля, че това е най-основният акцент в книгата - любовта към Родината . Тя е чиста, искрена и неподправена, такава каквато трябва да бъде. - Освен това, книгата има и своя сериозен принос за изясняване на историческата отговорност от Междусъюзническата война, която както ни е известно завършва по негативен начин за България. Основните виновници, според автора, са русофилите Иван Евстратиев Гешов и заменилия го впоследствие на министър-председателското място Стоян Данев, които заслепени от своята силно любов към Русия пренебрегват интересите на страната ни в изготвянето на договорите със Сърбия и Гърция и тотално омаловажават ролята на Румъния, която се оказва и фатална за изхода на войната. - Друг основен акцент според автора е позиционирането на България в започналата вече Световна война, тоест към кой лагер трябва да се присъедини страната ни - този на Централните сили или този на Антантата. Според г-н Кермекчиев интересите на България не съвпадат с тези на страните от Антантата и по-конкретно на Русия и Сърбия, които според автора са най-големите врагове на България. Именно затова той насочва политическото и общественото мнение към лагера на Германия, Австро-Унгария и Османската империя. - А любопитен факт с актуалност към днешна дата е, че г-н Кермекчиев е нямал никакви колебания относно съществуването на украински народ, нещо което не се приема толкова единодушно в наши дни.
- А смятате ли, че в наши дни има будители от ранга на г-н Асен Кермекчиев?
- Разбира се, просто не им се дава гласност. А и днешните будители са много различни от тогавашните. Сега е доста по-трудно, защото интернет пространството дава възможност на всеки да се изразява свободно по всякакви теми, независимо има ли експертиза или няма. Вече всяко мнение има еднаква тежест и така това на учения се изравнява с това на обикновения неук човек. Всяко мнение се приема за истина. Авторитетът на знаещия и можещия вече няма тази тежест и именно затова да си будител днес е доста по-трудно от преди 100 години, но въпреки това будители има и днес. Будители, които заслужават своето признание.
- Какви са вашите лични планове и смятате ли отново да участвате в такива инициативи като сегашната?
- За начало смятам да завърша магистратурата, която уча към момента - “Гражданско образование и философия”. А след това да си намеря работя като учител в някоя от пловдивските гимназии, а защо не и да се върна в училището, което съм завършил - ХГ “Св. Св. Кирил и Методий”-, но този път от другата страна. Успоредно с това искам да запиша и докторантура по история или политология. Все още не съм решил със сигурност, но определено искам да се занимавам с наука и да дам своя принос към нея. А колкото до евентуалното ми участие в бъдещи инициативи като тази отговорът е ясен. Смятам да отдам голяма част от своята енергия именно в полза на обществото, първо чрез учителска и преподавателска дейност и после чрез подобни одухотворяващи инициативи. Бъдещето е пред мен. Надявам се всичко това, което казах да се реализира, а да не остане в областта на фантастиката. Но ще дам всичко от себе си пък каквото стане!
Още от категорията
Виж всички
Асеновградско шосе продължава да бъде писта за гонки, граждани искат незабавна намеса на полицията


Акценти
Виж всички







Един личен лекар в Пловдив обслужва средно над 1500 пациенти
