Проектът на "Фонтанът с Ябълката" отново се връща в обръщение този път не в пространствата зад Джумая джамия, а на още по-видимо място - Стълбите на Каменица. Предложението е входирано за разглеждане от Комисията по култура на Общинския съвет на Пловдив и упоително е разказано какво представлява пластиката и водната каскада, каква идея носи и на каква публична подкрепа се радва (няма приложени експертизи на архитекти, че именно там фонтанът ще се впише добре в градската тъкан).

Не се споменава и дума, че още когато бе лансирана първата локация на творбата на скулптора Цвятко Сиромашки, инициирана от земеделския производител Красимир Кумчев, имаше и немалко гласове на специалисти архитекти, които посочиха, че творбата е твърде агресивна като размери и не стои добре в градската среда на центъра.

Тогава идеята да има подобна водна каскада до Джумая джамия бе отхвърлена с аргумент, че мястото е предвидено за други функции - поставяне на маси. Това се случи през 2018 г. По-късно - през 2021 г., проектът отново се завъртя в публичното пространство. Четири години по-късно ябълката отново е напът да всее раздори. Както са казали старите хора - едно нещо, ако не става с упоритост, става с много упоритост. Явно ЕСУТ и ръководството на Общината не се осмеляват да кажат "не" на проекта или да предложат на автора място в някой от кварталите на Пловдив, където също живеят хора и те също имат нужда от естетизация на градската среда.

Вместо това прехвърлят топката на Общинския съвет. А някой общински съветник решава, че онлайн петиция или такава на хартия е достатъчна, за да бъде подкрепена златната ябълка на плодородието, експонирана в сравнително тясното пространство на стълбите на Каменица.

Сега си представете стълбите на Каменица - величествена ябълка на върха, водна каскада по стъпалата и на финала надписът Together. Забравих - цялата пищност на пейзажа се допълва от статуята на Мильо. И в добавка сложете цветния килим, който тази година временно бе изрисуван на мястото!

Става ми жал за туристите - как ще смогнат да се снимат навсякъде или да хванат в един кадър цялата тази многотия? Мястото ще заприлича на фото кът с различни елементи - искаш спомен от Европейска столица на културата - ето ти надпис Together, нуждаеш се от усещане за море - имаш водна каскада, изпитваш необходимост да споделиш дълбока тайна - Мильо те чака с отворени уши. А ябълката ти гарантира, че няма да си тръгнеш "гладен" от Пловдив благодарение на пищното тракийско плодородие. Ето това е еклектика! Извинявайте - забравих да добавя нещо, с което изключително много се гордеем - сградите, създадени по проекти на забележителни европейски и български архитекти.

Тук въобще не става дума за художествената стойност на проекта на скулптора Цвятко Сиромашки, той е достатъчно авторитетен артист с множество успешни проекти в публична среда и то не само в Пловдив. Нито пък става дума за инициативността на земеделеца Красимир Кумчев, всепризнат специалист в сферата си.

Затова ще представим проекта така, както той е презентиран в предложението до Общинския съвет.

"Уважаеми дами и господа общински съветници,
В Община Пловдив и в Общински съвет-Пловдив е постъпило предложение от ЮЛНЦ "Сдружение Добротворие" за изграждане на скулптурна пластика "Фонтанът с Ябълката".

Идеята им е вдъхновена от факта, че първата причина Пловдив да бъде най-старият жив град в Европа, е плодородието на Тракийското поле. Ябълката се счита не само за царица на плодовете, но и за символ на плодородие, на познание. Посочват, че едно от най-големите достойнства на проекта им е, че идеята, на която е подчинен, е чиста, защото не е свързана нито с имена на спорни исторически личности, нито с религии или с политика.

Сдружението е обявило, че изграждането на "Фонтанът с Ябълката" ще се осигурява от дарения", гласи предложението, внесено за разглеждане в местния парламент.

"Стълбите, които водят от главната към Дановия хълм, са с водна каскада с хидроизолация, много зеленина, осветление, пейки и други подходящи за сядане елементи по стълбите, които са социализирани в основата си, но с Ябълката ще се превърнат в атракция на качващите се по стълбите към Часовниковата кула на върха на тепето", са аргументите на инициаторите.

Точно тук се крие големият проблем на подобни градоустройствени решения - те не се вземат от необходимост (художествена, социална, пространствена), а като възможност за "атракция". 

Време е Община Пловдив и специализираните ѝ органи да започнат да работят категорично в съвсем друга посока - в центъра да се допускат минимални намеси, да не се позволява всяка частна инициатива да пълни центъра с още и още. Вместо това е достатъчно педантично да се следи политиката чадърите на заведенията да са в изисквания цвят, да се осигури максимално пространство на туристи и жители на града в придвижването им, без да бъдат притискани като в шпалир от масите на заведенията. Да има достатъчно кошчета за боклук, градските чешми да работят, и най-важното - да търсят начини да подкрепят собствениците на сгради да ги поддържат в красив и безопасен вид.

Всички останали движения на местната власт показват хаос и липса на ясна стратегия като какво искаме да представим пред туристите централната улица на Пловдив - поредица от атракциони или архитектурно съкровище, съхранило духа на отминали епохи с красиви сгради, много археологически обекти, площадни пространства, зеленина.

Би било добре местната власт да има воля и да заяви ясно позицията си, защото иначе остава последната надежда в лицето на Националния институт за недвижимо културно наследство, Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимото културно наследство, Специализирания експертен съвет за изобразителни изкуства към Министерство на културата. Не е добре обаче все друг да ни върши работата.