Вече трета сутрин нежни бели снежинки се сипеха над Пловдив и правеха въздуха да се усеща по-свеж, особено по големите булеварди с обичайно натоварено движение. Докато родителите почистваха снега от колите си, за да потеглят по задачи, децата им, които очакваха да тръгнат към детската градина или към училището, се радваха на малките преспи около паркинга. Някои от малчуганите правеха снежни топки или малки снежни човечета, докато други чинно спазваха указанията на мама и тати да не пипат снега, защото ще се намокрят.

Улиците бяха добре почистени и трафикът се движеше с обичайните си темпове, въпреки че до късно снощи снеговалежът в някои части на града беше обилен. Клоните на дърветата почти не се виждаха от натрупалите се по тях снежинки, а на места в пространствата пред блоковете се забелязваха крехки стръкчета млада трева, които се надигаха леко, сякаш за да погледнат по-отвисоко бялата пелена.

Античният театър, спортните стадиони, пътеките по тепетата и пространствата около Гребната база бяха замлъкнали за момент и се наслаждаваха на мекотата и нежността на лежащите върху тях снежинки. А движението на хората по почистените алеи в градските градини, хрупкащите им стъпки и следите от тях във все още заснежените пространства, както и шумът на преминаващите автомобилите бяха тези, които напомняха, че денят е работен.

Колко ли ти е трудно, Пловдив, да се отдадеш на задълженията си, докато си обгърнат в подобна бяла приказка!