„Благодаря за подкрепата към мен на всички мили хора, които работите в Комплекс за социални услуги за деца и семейства. Вие върнахте синьото в очите ми и светлината в живота ми.“

Това пише едно от децата, преминали през т.нар. „синя стая“ в Пловдив – специално помещение за щадящо изслушване на малолетни и непълнолетни, участвали в съдебни процедури. За последните 14 години в тази стая са проведени 340 разпита и изслушвания на деца, преживели насилие или станали свидетели на престъпления.

Историите им често са трудни за слушане – разкази за преживени зверства, за които никое дете не би трябвало дори да чува. Но благодарение на дългогодишната работа на специалистите от Комплекса за социални услуги за деца и семейства (КСУДС) много от тези деца успяват да се възстановят и да продължат напред.

Един от тези случаи е на момичето, написало писмото. След разпита в „синята стая“ започва продължителна терапевтична работа със специалистите. Повече от две години психолог на центъра работи както с детето, така и със семейството му.

Момичето се насочва към изкуството и рисува икона, която днес посреща участниците в разпитите в „синята стая“. Тя напомня, че освен писаните закони съществуват и морални, и че най-важното е да бъде защитен интересът на детето.

Насилието често идва от най-близките хора

„Това момиче е преживяло посегателство и е било разпитано в „синя стая“. Нашата цел не е само да се проведе разпитът, а да спечелим доверието на семейството, за да продължи терапевтичната работа“, обяснява пред TrafficNews директорът на КСУДС Недка Василева – Петрова.

По думите ѝ травмата от насилие не засяга само детето, а често разклаща цялото семейство. „Ако не се работи след това с детето – за преодоляване на страха, вината и срама – рискът жертвите на сексуално насилие отново да попаднат в подобни ситуации не е малък“, казва тя.

Петрова подчертава, че насилието нерядко идва именно от близки хора.

„Много често извършителят е човек от близкия кръг – понякога втори партньор на майката. Тогава се появява конфликт на лоялност – детето се пита как да каже истината, когато насилникът е част от семейството“, посочва тя.

Когато празникът и трагедията се срещнат

Специалистите разказват, че понякога контрастът между детството и преживяното насилие е потресаващ.

„Имали сме четиригодишно дете, жертва на блудство от баща си. В същото време в комплекса се провеждаше коледно тържество – горе децата посрещаха Дядо Коледа, а долу това дете беше разпитвано час и половина“, спомня си директорът на комплекса.

Според нея хората, които работят с такива случаи, извършват истински подвиг.

„Най-силният инструмент на социалния работник е неговата личност – душевността и психиката му. Хората не знаят какво се случва с човек, който стои в стаята с дете, преживяло насилие. Тези хора са герои“, категорична е тя.

Как работи „синята стая“

„Синята стая“ в Пловдив е създадена през 2012 година като част от Комплекса за социални услуги за деца и семейства. Тук се провеждат разпити по заявка на полиция, Районен и Окръжен съд, които са не само от Пловдив, но и от Асеновград, Карлово, Раковски, Хисаря, Стамболийски. Имало е случаи дори от Смолян и София. 

Създадена е специална организация, така че то по никакъв начин детето да не се срещне със заподозрения. То влиза през отделен вход, а заподозреният – през друг. Съставът по делото изчаква в отделна стая, за да не става детето свидетел на процесуалните действия.

Самото помещение пък е разделено на две части. В едната са детето и психологът, а в другата – съдия, прокурор, следовател, адвокати и други участници в процеса. Те наблюдават разпита чрез видеовръзка.

Психологът носи слушалка, чрез която получава въпросите и ги задава на детето по подходящ начин. „Психологът не провежда разпита, той само посредничи“, обяснява Петрова. Това позволява въпросите да бъдат формулирани така, че детето да ги разбере. То обаче е наясно с всичко – знае кой го слуша от другата страна на огледалото и че думите му се записват.

Присъствието на съдията гарантира законността и легитимността, така че доказателствата, събрани в този разпит, могат да бъдат придвижени в съдебна фаза. Тоест, ако бъде повдигнато обвинение, образува се дело и процедурата продължава по съответния ред, като на децата се спестяват безброй последващи разпити.

От екипа на Комплекса разказват и за случай, който ясно показва как работи защитеният модел на изслушване. „Заподозреният беше с двама много подготвени адвокати, които очевидно имаха стратегия да направят всичко възможно така, че да не се съберат годни доказателства от разказа на детето“, разказва Петрова.

Още преди да започне самият разпит обаче защитата осъзнава, че няма да има никакъв директен достъп до детето и няма как да му бъде оказано влияние. „В рамките на това производство обвиняемият се призна за виновен и се стигна до споразумение с прокуратурата. До самия разпит на детето изобщо не се стигна“, разказват от екипа.

Според специалистите това е пример как системата може да защити жертвата и да предотврати допълнителна травма.

„За мен най-важното е, че се показва ясно – детето е пълноправен участник в процеса и никой не може да му въздейства, да го уплаши или да го накара да оттегли показанията си“, казва директорът на КСУДС.

Специалистите постоянно се обучават 

В България вече има около 70 „сини стаи“, но пловдивската е първата, създадена от община като част от социалните услуги. По думите на директора на Комплекса за социални услуги, моделът в Пловдив е изграден още преди законодателните промени, които по-късно регламентират подобни практики. Тя припомня, че още в началото е заложен принципът на регионалния подход и междуинституционалното сътрудничество, така че услугата да обслужва не само града, но и цялата област. Това е станало чрез подписване на споразумение между всички ангажирани институции на областно ниво. Работата е стъпила върху основни принципи от международното и българското законодателство – Конвенцията за правата на детето и Закона за закрила на детето, които поставят в центъра висшия интерес и благосъстоянието на детето.

„Още тогава говорехме за защитено и щадящо правосъдие. Днес вече говорим за адаптирано правосъдие – адаптирана среда, политики и процедури спрямо детето като специален участник в процеса“, обяснява Петрова.

По думите ѝ едно от най-големите предизвикателства не е било създаването на самото пространство, а изграждането на подготвен екип, който да работи професионално с деца и едновременно с това да бъде равностоен партньор на съдебната система.

През годините са инвестирани сериозни ресурси в обучение и развитие на експертизата на специалистите. В началото дори са били канени външни експерти от Института за социални дейности и практики, които да провеждат първите разпити, за да бъде гарантирано, че процедурите ще се изпълняват по най-високите стандарти.

Днес, повече от десетилетие по-късно, моделът вече се развива като „зона закрила“, изградена в партньорство с Института за социални дейности и практики и УНИЦЕФ. Целта е не само детето да бъде разпитано в щадяща среда, но и да получи подкрепа през целия процес след това.

„Най-големият лост на насилниците е страхът и мълчанието на жертвата. Колкото повече хората знаят, че ще получат подкрепа и че институциите ще ги защитят, толкова повече случаи ще бъдат разкрити“, подчертава Петрова.

Тя допълва, че новите промени в Наказателно-процесуалния кодекс, включително актуализираният чл. 139, вече дават по-ясна рамка за специално отношение към децата в съдебните производства.

„Колкото и добри закони да има, всичко зависи от хората – дали са подготвени, мотивирани и ангажирани. Когато има такива хора, практиката се случва“, казва още тя.

Тук детето не вижда извършителя

Психологът Миглена Михтарска, част от екипа на „синята стая“ от 2015 г., обяснява защо този модел е толкова важен.

„Представете си дете в съдебна зала – вижда извършителя, чува как някой се съмнява в думите му. Това може да нанесе огромни психологически вреди. Тук средата е спокойна и защитена.“

Преди разпита тя прекарва около половин час с детето.

„Трябва много бързо да се запозная с него, да разбера какво харесва, има ли специфики в развитието. Всичко това е важно, за да адаптирам въпросите така, че да ме разбира“, разказва психологът.

Тя обяснява на детето какво предстои и какви са неговите права. „Когато приключим подготовката, обикновено срещу мен стои едно спокойно и съдействащо дете, въпреки първоначалния страх“, казва специалистът.

Миглена Михтарска

Тежестта остава след разпита

Разказите на децата често са тежки за слушане. „По време на разпита се старая просто да бъда там – без тревога, без да прехвърлям собствените си чувства върху детето“, казва Михтарска. Но истинската емоционална тежест идва по-късно.

„Понякога, когато си тръгна и се кача в колата, имам нужда просто да пообиколя, преди да се прибера“, признава Михтарска.

118 случая на сексуално насилие

От създаването на „синята стая“ до днес са проведени 340 изслушвания на деца, разказва Златка Чанева, ръководител на Центъра за обществена подкрепа.

Най-голям е броят на случаите на блудствени действия – 118. Следват случаи на физическо и психическо насилие, деца свидетели на насилие, както и конфликти между родители.

„Преди години децата идваха при нас, след като вече са били разпитвани три или четири пъти. Днес, благодарение на промените в закона, в много случаи първият им разпит е именно тук – което ги щади значително“, обяснява тя.

Златка Чанева

Най-голямата награда

За хората, които работят в „синята стая“, най-голямата награда е възстановяването на децата.

„Има научни данни, че когато дете е в ситуация на насилие, интелектуалното му развитие буквално спира. Когато обаче получи подкрепа и успее да продължи живота си – това е истинският успех на нашата работа“, казва Петрова.