Сърдечно-съдовите заболявания остават водеща причина за смъртност в България, като особено тревожни са данните за Южния централен район. Регионът, включващ областите Пловдив, Пазарджик, Кърджали, Смолян и Хасково, е с най-висок дял на смъртност от сърдечно-съдови заболявания в Европейския съюз, сочат данни на Евростат. По тази причина през февруари УМБАЛ „Свети Георги“ организира инициативата „Слушай сърцето си“, насочена към повишаване на информираността за сърдечното здраве.  Специалистите от Клиниката по кардиология, както и от отделенията по инвазивна кардиология и кардиохирургия, обединяват усилия, за да говорят открито и разбираемо за най-честите сърдечно-съдови заболявания – високо кръвно налягане, исхемична болест на сърцето, прединфарктни и инфарктни състояния, сърдечна недостатъчност, клапни заболявания, както и за рисковете, свързани с придружаващи хронични състояния.

По думите на д-р Иван Манолов, кардиолог в Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Свети Георги“, причините за тревожната статистика са комплексни и се дължат основно на начина на живот на българите. Един от най-големите рискови фактори е тютюнопушенето. Хранителните ни навици също не са добри – консумираме предимно готови храни с много скрита сол, захар и консерванти. Водим заседнал начин на живот и често пропускаме профилактичните прегледи.

Според д-р Манолов България е сред първенците в Европа по тютюнопушене, като все по-често цигарите и електронните устройства се използват и от подрастващи. „Няма безопасен никотинов продукт. Вейповете и нагреваемите устройства също съдържат вредни химични вещества и не са безрискови“, подчертава кардиологът.

„Грижата за сърцето не е еднократно усилие, а система от ежедневни избори – правилно хранене, движение, качествен сън и баланс между работа и почивка“, посочва д-р Манолов.

Специалистът съветва да се избягват трансмазнините, рафинираната захар и прекомерната сол. Препоръчителният дневен прием на сол за здрав човек е до 2,5 грама, а при хора със съдови заболявания – едва 1 грам. „Само с две филии бял хляб човек може да си набави повече от допустимата дневна доза сол“, предупреждава лекарят. Той препоръчва и по-честа консумация на риба и прием на омега-3 мастни киселини.

Физическата активност също е ключова за здравето на сърцето. Препоръчителната норма е поне 150 минути умерено натоварване. „Ходене, бягане, колоездене, плуване – всичко, което ви кара леко да се задъхате, но да можете да водите разговор, подобрява сърдечната функция и понижава риска от заболявания“, казва д-р Манолов.

Той подчертава, че наднорменото тегло не е само естетичен проблем. Мастната тъкан, особено в коремната област, произвежда вещества, които водят до хронично възпаление и увреждане на съдовете.

Хората с фамилна обремененост трябва да започнат профилактика още около 30-годишна възраст, съветва специалистът. „Важно е да познават нивата на холестерола и кръвното си налягане. За тях спортът не е препоръка, а задължителна превенция“, допълва той.

За здрави хора до 40 години е достатъчно кръвното налягане да се проследява на всеки 3–5 години, а профилактичните прегледи при личния лекар да се правят ежегодно. След 40-годишна възраст се препоръчва и консултация с кардиолог.

Все по-често сърдечно-съдовите заболявания засягат и млади хора. „Имали сме пациенти на 19 години с инфаркт. Това често се дължи на употреба на вредни субстанции и нездравословен начин на живот“, разказва д-р Манолов.

При наличие на близък родственик с инфаркт или инсулт в ранна възраст, децата трябва да бъдат наблюдавани още в юношеството, посочва специалистът.

Според него основната мисия на кардиолозите не е само лечението, а превенцията. „Всичко, което се хване навреме, може да бъде предотвратено или поне забавено. Южна България е с най-висока сърдечно-съдова смъртност в Европа и това трябва да ни накара да променим навиците си“, категоричен е д-р Манолов.