Съдията докладчик по делото за апорта на акциите на Международен панаир в Пловдив в „Пълдин туринвест” Александър Стойчев се направи отвод.  Той бе разпределен от Окръжен съд  да гледа жалбата на Община Пловдив, но различни политически формации и медии,  изразиха мнение, че той е обвързан с Георги Гергов посочвайки предишни дела.

Община Пловдив обжалва решението на „Пълдин туринвест" за апорта на варненските акции

Начинът, по който  Стойчев си направи отвод е уникален за български съд, като той цитира японска притча в определението си.

В мотивите си той е написал:

„През последните дни обществено достояние стана медийна публикация свързана с професионалните и морални качества на настоящия съдия докладчик по повод работата му по разглеждане на конкретно дело, като освен това, в същия журналистически материал, е поставена под съмнение акуратната работа на Пловдивски окръжен съд, касаеща случайното разпределение на делата.

По принцип етичното поведение на магистрата изключва възможността да се отговаря на подобен род обвинения, чрез използване на средствата за масово осведомяване. Принципът е, че съдията говори, чрез своите актове. Публичните нападки станали достояние на широката общественост обаче са твърди лични, което кара настоящия съдия – докладчик, който е и обекта на тези инсинуации, да си позволи и един по –личен коментар на ситуацията”.  

Ето и  дзен притчата, с която завършва определението на съда:

„Живеел някъде в Япония в гората до малко село един мъдрец. В селото имало изключително красиво момиче, което обаче било влюбено в женен мъж. Така се случило, че момичето забременяло от него. И понеже нямало как да огласи статуквото, казало на родителите си, че бащата на детето е отшелникът. Те много се ядосали, отишли при него, вдигнали му лют скандал и му оставили детето да го отглежда. Мъдрецът неотронил нито дума. Приел детето, гледал го с обич и продължил живота си в гората. След година – две момичето се разкаяло и признало на родителите си всичко. Те на свой ред отишли при мъдреца, паднали на колене пред него, помолили го за прошка и си взели детето. Отшелникът пак не казал нищо и продължил живота си в гората. Той винаги се ръководел от общото благо и пазил спокойствието на селяните.“ Поради това и на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК Съд