Подготовката на държавния план-прием за учебната 2026/2027 година постави училищните институции пред сериозни организационни и стратегически предизвикателства. Изпратените от МОН указания предизвикаха широк обществен и професионален дебат, особено по отношение на профилираните паралелки с интензивно или разширено изучаване на чужд език.

В основата си писмото има за цел да въведе повече съгласуваност, предвидимост и логика в разпределението на държавния прием, но поставя и редица нови изисквания, които много училища, особено в по-малките населени места, трудно биха изпълнили.

За поредна година МОН потвърждава политиката си към засилване на STEM направленията. При определяне на последователността на профилите се дава приоритет първо на профили „Математически”, „Природни науки”, „Хуманитарни науки”, профили от типа „Софтуерни и хардуерни науки”, „Предприемачески”, „Обществени науки”, „Изобразително изкуство”, „Музика”, „ФВС“ и на последно място – профил „Чужди езици”

Тази нова йерархия следва логиката, изразявана многократно от просветния министър Красимир Вълчев, че българските ученици трябва да повишат знанията и уменията си по математика, физика, химия и природни науки, тъй като именно в тези области се наблюдават най-ниски постижения. Същевременно това поставя под въпрос възможностите за развитие на профили „Чужди езици”, които традиционно се радват на висок интерес от страна на учениците и родителите.

Най-коментираната промяна е новото изискване е профили с интензивно изучаване на чужд език да се разрешават само в училища, които осигуряват изучаването на поне три предмета на съответния чужд език в 9 и 10 клас.

Досега това изискване важеше почти изцяло за езиковите гимназии. Разширяването му поставя редица училища в затруднение. Сред тях липса на достатъчно квалифицирани учители по предмети, преподавани на чужд език, невъзможност за изпълнение на учебния план поради малък брой специалисти в населените места, риск от отпадане на вече традиционни паралелки.

Директори коментират, че не разбират защо условието се разширява едва месец преди подаване на предложенията за план-прием.

За да планира паралелка с разширено изучаване на чужд език, училището трябва да покрие три критерия - резултатите му от НВО в X клас за последните три години да са равни или над средното за страната, на НВО да са участвали най-малко 24 ученици общо или средно поне 80% от учениците от трите випуска, училището да е доказало стабилност и устойчивост в резултатите.

На практика това изключва огромен брой училища, тъй като в X клас НВО няма тежест за учениците и много от тях не участват или не го приемат сериозно. Директори изтъкват, че НВО е с диагностични функции и не следва да бъде обвързвано с правото на училището да планира определени профили.

Планирането на професионалните паралелки се извършва по новия Списък на професиите (СППОО) и по рамкови програми В.

Директорите са задължени да представят становища за необходимостта от кадри, изготвени от работодатели и национално представени организации, да гарантират наличието на материално-техническа база, квалифицирани учители и партньори за практическо обучение, да осигурят съответствие с местните политики и регионални стратегии за развитие.

Подкрепата за дуалното обучение остава силно застъпена – МОН препоръчва паралелки в дуална форма, защитени професии и професии с очакван недостиг на кадри да не се закриват след първо класиране.

Началникът на РУО–Пловдив Иванка Киркова излезе с ясна позиция относно тревогите сред директорите.

„Напоследък се разпространява некоректна интерпретация относно писмо на МОН, което е част от ежегодното планиране на държавния план-прием и учебните паралелки, включително тези с интензивно изучаване на чужд език, за следващата учебна година. Важно е да се подчертае, че това писмо не е заповед, нито наредба, а техническа стъпка в традиционната процедура по подготовка на приема. Решенията се вземат на областно ниво, както всяка година, и се обсъждат с всички заинтересовани страни – директори, експерти, представители на бизнеса, местни власти. В някои училища има ученици, за които българският език не е майчин, и там действително е необходим по-голям хорариум по БЕЛ, за да се гарантира качествено обучение. Това не означава закриване на езикови паралелки или ограничаване на интензивното изучаване на чужд език, нито централизирано решение от МОН. Призивът е за повече яснота и коректност в интерпретацията, за да не се създава излишно напрежение”, поясни Киркова.

РУО-Пловдив събира директорите, взимат важни решения за приемаПредстои да бъдат обсъдени и новите целеви стойности за областта

Срещата на РУО-Пловдив с директорите от Пловдив и областта за обсъждане на план-приема е на 11 декември.

Промените в планирането на държавния прием се стремят към по-високо качество, по-добра подготовка по ключови предмети и по-силна връзка между училищата и пазара на труда.

Но за да бъдат ефективни, те трябва да бъдат приложими. Новите изисквания за профили с чужди езици, за резултати от НВО и за кадрово обезпечаване може да се окажат непосилни за много училища, особено в по-малките населени места.

Ключът към успешното реализиране на тези мерки е диалогът – между МОН, РУО, директорите, родителите и бизнеса. Само чрез прозрачно обсъждане и реалистично планиране може да се гарантира, че държавният план-прием за 2026/2027 г. няма да бъде просто административна формалност, а инструмент за истинско подобряване на образованието.