Преди 100 години запуснати и занемарени 36 декара в квартал „Ухото“ на днешния район "Южен" се превръщат във футболно игрище с прилежащ парк. Един век по-късно мястото отново се е превърнало в това, което е било първоначално – запуснато и занемарено петно в сърцето на Кючук Париж. Но днес мястото е дори потенциално опасно и въпросът, който изниква е: ако няма да бъде използвано за целите, за които е отпуснато и предназначението, с което е изграден стадионът, защо той е оставен в разруха да се превръща в огромно нерегламентирано сметище и опасно място?

От спортния комплекс днес очевидно се използва единствено залата за художествена гимнастика „Спартак“, разположена зад стадиона. Но до нея се стига по криволичеща „обезопасена“ пътека откъм ул. „Кукуш“ и преминаването по нея е през кални петна, покрай полуразрушени сгради, превърнати в тоалетна. Така красивият спорт е заклещен между рушащия се стадион и строящия се пробив под гарата.

Достъпът до самия стадион е на пръв поглед невъзможен - огради опасват съоръжението откъм ул. „Кукуш“ и бул. „Македония“, но откъм „Димитър Талев“ е възможно да бъде посетен – мястото е строителна площадка на фирмите, които извършват пробива под Централна гара и по следите от тежка техника и строителни материали личи, че се използва за маневриране или за складиране на материалите. Желаещи да влязат могат да го направят и през пътеката за залата – дупка в огадата доскоро е осигурявала достъп, която е запушена с палет, който очевидно не се справя с предназначението си да спира посетителите.

Проверка на място на TrafficNews разкри грозна гледка – разрушени сгради, високи треви, храсти и дървета никнат от разпадащия се бетон на все още неразрушената трибуна. Маркучи и кабели стърчат и са разхвърляни навсякъде, наред с футболни врати с прогнили мрежи, ръждясали спортни съоръжения и купища боклуци, много от които – наскоро изхвърлени.

Пространството между игрището и ул. „Кукуш“ вместо в парк, е превърнато в гигантско сметище – избуяли храсти се редуват с огромни купища строителни отпадъци, пластмасови бутилки и какви ли още не непотребни неща. Защо те са депонирани там и оставени на произвола на времето - вероятно за по-лесно и бързо. На едно място блика вода, а типично по нашенски вместо да бъде отстранен проблемът, отгоре е поставен пластмасов съд, който да скрива гейзера.

Но каква ще е съдбата на стадиона трябва да бъде решена скоро, тъй като вече вероятно ще е по-евтино неговото тотално заличаване и изграждане наново, отколкото възстановяване и укрепване на старите и още неразрушени компоненти.

Вероятно градските власти забавят решението на проблема, тъй като предстои да решат как да бъде разгърната инфраструктурата от южната страна за пробива на Централна гара, което вероятно ще наложи „отхапване“ на парцели и намаляване площта на терена, за да може да обслужи качествено инфраструктурния проект по начин, по който да е в улеснение на трафика. 

Разбира се, това доведе до напрежение от страна на футболния клуб, които излязоха преди време с позиция:

Феновете на Спартак за бъдещето на стадиона: До кога Община Пловдив ще се подиграва с нашия клуб?

Стадионът бе даден на концесия на футболния клуб, които показаха дори проект за възстановяването му. В последствие обаче те са отказаха и концесията бе развалена.  Въпреки заявките на президента на клуба Динко Миленчев, че стадионът ще бъде взет на концесия, видно за това не се правят никакви стъпки. Нещо повече – Спартак Пловдив се премести да играе на т.нар. „Работнически стадиони“ между бул. „Ал. Стамболийски“ и бул. „Никола Вапцаров“. Вероятно там бившите шампиони на България ще развиват футболния клуб и школата.

Така се поставя въпроса дали „Тодор Диев“  ще продължи да бъде стадион,  или ще бъде трансформирано в зона за спорт, а възможно да е се превърне в парк – това решение трябва да бъде взето час по-скоро, защото с всеки ден запуснатото съоръжение се руши все повече, боклуците се натрупват и от зелена зона на Южен, то се превръща в язва.

100 години по-късно градските власти отново трябва да решат дали и как запуснатото място да бъде върнато към живот в полза на пловдивчани.