Липсата на контрол върху водните атракциони излиза наяве след смъртта на 8-годишно дете. 

„На Несебър сме всяка година, откакто се е родила детето. На едно и също място, защото е много хубаво там. От три години, откакто детето направи пет, само ги гледа и им се радва. И всяка година ни моли да го качим. Миналата, по-миналата година говорихме, че още е мъничък, въпреки че там пише от 3 години нагоре. Би трябвало да е безопасно“, каза пред bTV  майката на загиналото дете Мария Данева.

„Тази година вече ги чакаше. Първия ден, нямаше ги втория ден. И като ги видя на третия ден, както бяхме на почивката и тича и се радва, и моли да го качим. Отидохме и нищо - нито инструктаж се проведе, нито нищо“, разказа майката. „Качиха ни на лодката. Ние бяхме издигнати горе. На каква височина не мога да кажа, но бяхме доста нагоре. Не знам на колко метра“, уточни тя.

„Той разглеждаше, беше супер изпълнително дете. Като му казваш не мърдай, стои и не мърда. Държеше се и само си мърдаше очичките, за да разглежда колко е красиво и да се радва, че най-после е горе. И колко е хубаво морето, и как ще ходи на „Слънчев бряг“ на лунапарк вечерта“, продължи разказа си майката.

„И само се чу за стотни от секундата – так-так и се скъсаха двата колана. От коланите, които трябваше да го държат, се виждаха някакви конци отдолу – разплетен, скъсан. Той въобще не се задържа горе. Първо се къса единият, за стотни от секундата се къса и вторият и той полита и пада. И никой не прави нищо долу“, разказа Мария Данева.

„Аз се опитах да се откопча, за да мога да сляза при него, защото беше сам долу и никой нищо не правеше. Не успях. И лодката стоя, стоя, стоя. А мен ме държат във въздуха и да ме свалят. И аз крещя отгоре и нищо не мога да направя. И лодката тръгна в съвсем в обратната посока. Тя не знаеше къде е детето. И като махах по-усилено вече да видят, с идеята да видят къде е и вече започнах да го губя от поглед и аз продължавам да стоя горе“, продължава разказа си майката. 

„Дойде един джет и го качиха, а мен продължават да ме държат горе. След като ме свалиха, исках да ме закарат там или поне да звъннат, за да могат да знам какво е състоянието на детето. Лекарката, която беше на плажа, се опита да направи всичко възможно. Аз стоях при нея през цялото време с каквото мога да помагам, докато дойде линейката, защото тя доста закъснява. После казах, че трябва да дойде друга линейка, която е реанимационната линейка, сега закъснява още повече“, обясни майката.

Пред Нова тв Веселин Христов, който професионално се е занимавал с парасейлинг, разяснява, че седалката, в която се настаняват клиентите, се нарича сбруя. Тя е основният елемент за безопасност и чрез нея човекът остава прикрепен към парашута. „Коланът, който се е скъсал във фаталния ден, не е носещият – но той има ключова роля. Именно той притиска тялото към сбруята и предотвратява изпадането“, обясни Христов.

По думите му обаче най-големият проблем не е в отделната екипировка, а в липсата на контрол. „Няма институция или орган, който в България да проверява тези съоръжения. Регламент за възрастови ограничения и ясен стандарт за безопасност също липсва“, казва експертът.

Христов уточнява, че въжето, което дърпа парашута, е дълго около 250 м, но в практиката клиентите рядко се вдигат на повече от 100–150 м. Въпреки това рискът остава сериозен, особено при некачествена екипировка или липса на инструктаж.

Заради трагедията на Южния плаж в Несебър бяха задържани трима души от фирмата, организирала атракциона. На тях им е повдигнато обвинение за немарливост, довела до смърт – наказанието може да достигне до 6 години затвор.

Паралелно тече и проверка дали линейката, която първа пристигнала на мястото, е била оборудвана според изискванията.

Специалистите в областта на туризма също посочват липсата на регулация като основен проблем. „Всички изисквания са насочени към лодката и парашута, но не и към хората. Това е трудова небрежност, която може да струва човешки живот“, коментира Богомил Николов от Асоциация „Активни потребители“.