Деца и възрастни потънаха в тайния свят на прилепите на итгересна лекция, водена от Хелиана Дундарова , доц.ент в Институт по биоразнообразие и екосистеми изследвания – БАН, отдел „Екосистемни изследвания, екологичен риск и консервационна биология“. Снощи тя откри изложбата „Прилепите на Виетнам“ на фотографа Ладислав Цветков и представи вълнуващи и интересни факти от живота на летящите бозайници.

Дундарова е завършила магистратура в Карловия университет в Прага и отдава научната си кариера на прилепите. Това я води към тайнствения и енигматичен свят на пещерите..

Прилепите са омагьосвали въображението на хората в продължение на векове. В някои държави те са свързвани с легенди за вампири, а в други като Китай-  са символ на щастието, късмета и дълголетието.

Малките природолюбители научиха интересни подробности от живота на летящите бозайници, като например факта , че те не са гризачи или лятящи мишки, а ка доста по-близки до котките и таралежите. Сщо така, че прилепът е единствения летящ бозайник, а най- малкият от видовете тежи само 4 грама.

Доц. Дундарова разказа за различните видове прилепи, които в света са над 1 400, а от тях в България живеят 33. „Прилепите не са претърпели еволюционни промени. Те са съвършени от началото на еволюцията. Макар е с малък размер, те са изключителни дълголетници и живеят повече от 40 години. Те са сред бозайниците с най- бавен метаболизъм, което допринася за тяхното дълголетие.

Крилата на прилепите приличат на модифицирани човешки ръце с удължени пръсти, свързани с гъвкава кожна мембрана. Гъвкавите крила, пълни с кръвоносни съдове, нерви и сухожилия, се поддържат от специални мускули, които ги правят ефективни и пъргави летци. За разлика от крилете на птици или насекоми, крилата на прилепите могат да се сгъват по време на полет по различни начини, подобно на начина, по който човешката ръка може да се затваря в различни форми. Прилепите развиват скорост до 160 км/ час.

Природата е дарила прилепа със сложна система за акустична ориентация - своеобразна биологична ехолокация. Ултразвуковите вълни, които излъчва при писъка (неуловими за човешкото ухо), се разпространяват ветрилообразно; ухото му възприема отразеното ехо, мигновено "обработва" отразения сигнал - от стени, скали, дървета или плячка (комар, пеперуда) - така прилепът определя посоката, разстоянието и височината, както и характера на отражателя. Обсегът на ориентацията вероятно е от няколко сантиметра до няколко метра, в зависимост от вида на прилепа, скоростта на полета му и големината на препятствието.

Въпреки че мнозина смятат прилепите за кръвопийци, това няма нищо общо с истината. Има само един вид прилепи, които пият кръв от животни и те живеят в Южна и Централна Америка. „Тези прилепи всъщност са изключителни алтруисти. В колонията, в която живеят само няколко екземпляра се хранят с кръв и след това дават и на останалите“ разказа изследователката.

Всъщност прилепите са изключително полезни същества. Освен че притежават невероятни способности, прилепите играят важна роля и в поддържането на своите екосистеми.
Три от всеки четири вида прилепи ядат насекоми. Всяка вечер всеки от тях може да изяде количество насекоми равно на собственото им тегло (и дори повече), включително много от вредителите, които причиняват щети на важни селскостопански култури, като памука например. Учените смятат, че прилепите, хранещи се с насекоми, могат да спестят милиарди годишно, като намалят щетите по реколтата и ограничат нуждата от пестициди.

Също така, много видове прилепи подпомагат растенията. Най-малко 549 вида растения, включително хранителни култури като банани, манго, гуава и какао, се опрашват и разпространяват благодарение на прилепите.  В Южна Америка те опрашват много растения и благодарение на тях се произвежда най- добрите текила и шоколад. В умерения пояс прилепите се хранят с вредни насекоми,  по 2-3 000 комара на ден. Женските прилепи ядат два пъти повече от мъжките, тъй като храната им е необходима , за да отгледат поколението си.

Освен че живеят по-дълго, прилепите остават здрави през целия си живот и не боледуват от онкологични заболявания.  Те могат да бъдат преносители на някои смъртоносни вируси, като бяс и ебола, но без да се разболяват. Прилепите, пренасящи коронавируси, не представляват заплаха за хората, ако бъдат оставени необезпокоявани, твърдят експертите. Нещо повече, изследването на тяхната уникална имунна система всъщност може да даде представа за това как хората могат да живеят с вируси, без да развиват заболяване.