В своя задълбочен психологически анализ д-р Лазар Атмаджов използва метафората „искам, но не мога“, за да опише съвременното младо поколение, което е силно ориентирано към притежание, но често не разполага със стратегия и вътрешен ресурс за постигане на целите си. В интервю пред TrafficNews той разглежда парадоксалната природа на днешните младежи – от тяхната функционална неефективност и дигитална затвореност до изразения им революционен дух и стремеж към разширяване на правилата. Изследването на ценностната им система разкрива един свят, разделен между материалния хедонизъм и острия глад за истински смисъл и емоционална свързаност.

Д-р Атмаджов определя като „ахилесова пета“ на младите хора тяхната функционална неефективност, проявяваща се в липса на борбеност и лесно отказване пред трудностите. Според него те често живеят с илюзията, че ако нещо не се получи веднага, то няма да стане никога, което ги кара да търсят преки, понякога дори неетични пътища за решаване на проблеми. Тази нагласа е дълбоко свързана с нарушената емоционална и социална връзка с корените и предците, тъй като предходните поколения са поощрили консуматорско поведение в стремежа си да осигурят материално благополучие на децата си.

Въпреки тези дефицити, младежите се отличават като бунтари, които притежават революционна нагласа и не се чувстват длъжни да следват ригидните правила на по-възрастните. Те активно изграждат нови системи и стратегии, адаптирайки се към актуалните проблеми по начин, който за по-старите поколения изглежда невъзможен. Тяхната ценностна система е базирана на придобиването на материални блага като пари и маркови вещи, но паралелно с това се наблюдава и силен „смислов глад“, породен от липсата на духовност и емоционално съзряване.

Философията на съвременното поколение е сложна смесица от хедонизъм, търсещ максимално удоволствие, и нихилизъм, насочен към задоволяване на базови нужди и комфорт без излишно напрежение. В същото време те проявяват и елементи на стоицизъм в защитата на своята лична свобода и право на избор. Интересна черта е тяхната склонност да споделят притежанията си и да се раздават за другите, което ги отдалечава от крайната себичност.

Дигиталният свят заема централно място в техния живот, като социалните мрежи се възприемат като пространство за пълноценно преживяване на реалността. Д-р Атмаджов обаче предупреждава за риска от формиране на неадекватен „Аз-образ“ във виртуалната среда, където младежите често представят качества, които не притежават. Тази тенденция започва още от най-ранна възраст, когато родителите, изолирани в своите устройства, не успяват да изградят пряк контакт с децата си, което води до емоционално и когнитивно разстройване на развитието им.

Най-големият страх на младите хора е да не бъдат отхвърлени или пренебрегнати в социална среда, докато най-голямото им заблуждение е вярата, че големите резултати не изискват труд и усилия. Тяхната апатия често е резултат от прекалено многото свободно време и невъзможността за пряко емоционално свързване с другите, което заменят с безлични символи и емотикони в мрежата. Въпреки че се бунтуват срещу контрола, те всъщност имат нужда от него, за да не попаднат в капана на инволюцията.

В заключение, д-р Атмаджов препоръчва пътят за развитие на младото поколение да преминава през постоянното предизвикване на собствените граници, дори с риск от провал. За да се преодолее вътрешната екзистенциална умора, е жизненоважно изграждането на доверителни връзки и умението за споделяне. Д-р Атмаджов съветва родителите да променят начина си на общуване, като вместо формални въпроси, стимулират децата си да разказват за интересните събития от деня си, създавайки пространство за истинска близост и разбиране.