По-скъпо вино ще консумираме тази година. Продължителните жеги и сушата през изминалото лято изместиха с месец по-рано гроздобера, засегнаха реколтата и доведоха до между 30-40% спад в добива. Всичко това рефлектира както върху производствения процес, така и върху продуктите, което ще се продават на масовия пазар през следващите месеци.

Разходите на производителите са набъбнали и заради инфлационни процеси, казват пловдивски винари. В опит да компенсират натрупаните разноски, част от тях планират да променят стойността на продуктите си. Издръжката на служителите им също са се вдигнала, заедно с увеличаването на прага на минималната работна заплата.

TrafficNews разговаряха двама производители от пловдивските села Брестовица и Перущица. С тях обсъждаме тежката година и последиците от нея, както и предизвикателствата да правиш и продаваш вино в България.

Какво вино ще ни даде реколтата на 2024 година?

Въпреки влошените условия, очакванията са продукцията да бъде относително добра. Със сигурност и продаваема. Като най-изгодни тази година се очертават по-големите разфасовки (bag-in-box) – боксове от 3 литра, тъй като този начин на опаковане коства по-малко разходи за производителите.

„Когато годината е суха, както настоящата, това е добре за качеството на гроздето за червени вина. Ципата му става дебела заради горещините, което покачва полезните му съставки. Но добивът е занижен и това ще доведе до произвеждане на по-малко количества вино. Поради това очакванията са това да се отрази в цената, която крайният потребител ще плаща“. Разказва пред TrafficNews Димитър Кючуков – собственик и управител на винарска изба в Брестовица. Поради спецификите на тазгодишния добив се очаква на пазара да се предлагат повече червени вина, допълва той. Сортовете розе и бяло ще намалеят.

Не всички производители обаче са на мнение, че потребителите ще усетят сериозно поскъпване. Тази позиция споделя Кирил Николов – собственик навинарска изба в Перущица. Неговите прогнози са, че няма да има масови и драстични разлики в стойността на виното. 

Трендът и любимите вина на българина

Без спор можем да кажем, че нацията ни обича виното. Класика е да се пият основно червени вина през зимата, а бели и розе през лятото. Любопитно е обаче да разберем какви са предпочитанията и дали масовият потребител знае как точно да го консумира, за да получи от продукта максимума, на който той е способен.

Според винарите тенденциите при консумацията, респективно производството обрисуват цикличност. В момента все по-убедително се очертава модата на тъй наречените натурални вина, както и такива, в които се използват натурални екстракти на различни плодове.

„С цялата условност на това понятие „натурални вина“, защото едно почтено вино при всички положения е натурално. Това понятие беше утвърдено от винари, които са избрали пътя на минималната технологична намеса. Това е опасен танц. Но има винари, които се справят отлично с него. А човечеството все повече проявява интерес към това. Вероятно защото интуитивно има желание да се докосне до автентично и природното, от което в последните години се е отделил. Това ни дава надежда, че потребността на хората да консумират естествени продукти не отстъпва на комерсиализацията и консуматорството“, казва Кирил Николов.

"Оптимистично погледнато в последните години културата на консумация на вино от млади хора се повишава. Търсят се интересни експериментални вина с отличителни вкусове. Тази тенденция е обещаваща", допълва Димитър Кючуков. 

Отдавна не е вярно, че евтиното е калпаво

„Цяло чудо е какъв неимоверен скок претърпява българското вино в последните 5-6 години. Но това е на цената на един невероятен труд, чийто резултати трябва да бъдат реализирани на един изключително оскъден пазар“, заявява производителят от Перущица и допълва: „Просто по-евтините вина са съответни на цената си – техните качества са базови, но вината са честни, чисти и добри“. Според него високият клас вина пък трудно се пият в ежедневието. Затова оспорва схващането, че скъпото вино трябва да се разглежда като „трапезен консуматив“: „Класното вино е като класически роман. Не всеки ден имаш настроението да четеш тежка литература. Добрите вина с високи качества, от които България изобилства, са такива, за които да говорим. А не да служат като фон на разговора ни“. 

Еднакво голямо предизвикателство се явява българските винопроизводители да направят достатъчно добро ежедневно вино, както и да залагат на производството на специални авторски селекции вина. Още повече като се имат предвид опитите им да се позиционират на чуждестранния пазар, или да убедят сънародниците им, че българското вино заслужава уважение наравно с вносните продукти на Франция, Испания и Англия. 

В същото време местните производители се справят добре с тази до неотдавна невероятна цел да имаме достъпни вина, които доставят удоволствие: „Масовото ежедневно вино, стига да няма технологични забележки, създава този тип удоволствие от консумацията. Затова всеки производител влага собствения си почерк, за да го направи максимално добро за пиене. Откровено казано, аз съм възхитен колко хубави масов клас вина се произвеждат тук в България. В същото време те се продават на цена, която потребители тук могат спокойно да си позволят“, заявява Николов.

В тази битка държавата не се намесва адекватно в помощ на винопроизводителите, осъждат пловдивските винопроизводители. И докато тя не обръща внимание на проблемите, от които секторът се свива, прогнозите за тях няма да бъдат оптимистични.

„Самата дума „адекватност“ е несъответна на думата държава, когато говорим за България. Трябва да се търсят дългосрочни решения във връзка с климатичните промени, защото златните години на лозарското земеделие няма да се върнат. Миналата година беше неблагоприятна в това отношение и добивът намаля. Тази година още повече! Нямаме основание да смятаме, че нещата е се оправят от само себе си. Особено ако наблюдаваме развитите в лозарство и винарство страни – те вече започват да взимат устойчиви решения за справяне с проблемите“, анализира Кирил Николов.

Неговите лични анализи сочат, че реколтата на 2024 година е намаляла с дори повече от официалните данни – 50% от средните стойности за предходните. „Качеството също се оказва проблем. На този фон държавата е изключително последователна в отказа си да взима разумни решения и да ги изпълнява. Но тук има голям парадокс – въпреки всичко българските вина са много хубави, а нашите винари правят чудеса от храброст. От година на година, вината ни стават все по-модерни и интересни. Търсят варианти за щадящи практики и минимална намеса, тъй че да се даде шанс на природата да даде максимума от себе си. И се получават все по-добри и актуални продукти спрямо стилистиката на модерния винен свят“, допълва Николов.

Неразрешените трудности на сектора

Един от големите проблеми за българските производители се оказва държавното субсидиране. Около тази позиция се обединяват и двамата ни събеседници. „България не ни помага достатъчно, за да бъдем конкурентноспособни на европейската сцена“, заявява Димитър Кючуков, затова алтернатива, която избират, е да изнасят производството си там, където то е уважавано. „Масово българските производители се пренасочват към азиатския пазар. Мерло и Каберне, които изнасяме в Европа, трудно се конкурира с френското например. Продукцията ни се счита за източноевропейска. Докато изнесена в Азия – тя вече се разглежда като европейска. В Китай, Япония и Виетнам предпочитат български червени вина и розе – с аромат на роза“, пояснява производителят от Брестовица.

„Секторът е претупан от държавата“, смята Кирил Николов. И дава пример с това, че 1 дка нива с винено грозде се субсидира със стойността на пасище. „Три пъти по-голяма е субсидията за люцерна, а 10 пъти по-голяма за десертно грозде. Това ясно показва къде се намиране ние спрямо фокуса на внимание на държавата. Доста е трудно да създадеш мотивация в подобни условия, още повече да накараш производителят да акцентира върху качеството на продукта“, казва той.

Затова определят българското винарство като мисионерско – „От една страна, защото нашите винари трябва да възпитат потребителите си да консумират вино, а от друга страна – да ги научат да предпочитат българската продукция пред вносната“.

Недостатъчната материална стимулация не е единственият препъникамък. Пречка е и „жестоката бюрокрация“, свързана с администрирането на дейността на винарите, отбелязва Николов. Добавя, че контролът от агенция „Митници“ върху виното, което е акцизна стока, но с нулева акцизна ставка, би могло да бъде облекчен: „Сходни неща се контролират от две институции – „Митницата“ и Изпълнителната агенция по лозата и виното, които строго проверяват производителите. Защо? Не става въпрос да липса контрол, напротив. Изпитваме голяма потребност от разумна и стратегически осмислена помощ. Не е въпросът да ти се изсипят едни пари под формата на субсидия. А да се помага по начин, който ще развие сектора и ще го изведе напред“.

Вероятно сложните условия на съществуване са изградили у местните винари склонността на бъдат гъвкави, смята Николов. Това е един от основните фактори за оцеляването им, наред с – „онази архетипна, буквално необяснима любов към виното“. 

На този фон, държавата изглежда като пробита бъчва, която оставя ценните ѝ блага да изтичат, оставяйки в ръцете на производителите ролка тиксо, с която да лепят дупките, за да оцеляват.