Учиш ли децата си на морал и уважение към ценностите създаваш глупаци, учиш ли ги на всяка цена да оцелеят – създаваш престъпници. По какъв път поемат децата ни в крайна сметка е тяхно собствено решение, особено след като навършат пълнолетие.

Точно около тази възраст, когато завършват училище и се сблъскват с „истинския живот” е много важно на какви хора ще попаднат и какво влияние ще окажат те на по-нататъшното ни развитие – като личности и като хора.

Следващата история не е нищо ново, освен поредното доказателство как родната действителност и безнаказаността могат да превърнат „децата” в жертва на една порочна практика на експлоатация на труда.

Няколко момчета, отличници от елитни гимназии, решиха това лято да упражняват чужди езици и да изкарат сами прехраната си, като работят на морето. Александър-Даниел Георгиев е едно от тези момчета. Още ненавършил 18 години той решава да си намери работа и да бъде независим от своите родители. Вместо това обаче той се сблъсква със суровата българска действителност – обещания за прилична заплата, неотговаряща на трудовия договор, 12-часови смени и седем дневна работна седмица. За капак – за без пари.

Ето и цялата история разказана от Александър-Даниел:

„Бих искал да дам показания за един случай, който претърпях това лято. Ученик съм в ЕГ „Иван Вазов” и получавам стипендия за отличен успех. В края на учебната 2020/2021 година с мои приятели и съученици решихме да практикуваме езиците, които изучаваме и да работим през лятната ваканция в сферата на туризма. Препоръчаха ни група във Фейсбук, в която потенциални ресторантьори си набират временен персонал. Пуснахме запитване и след един ден следният телефонен номер ни се обади: 0887 ** ** **. На телефона беше Димитринка Дамянова, която държи рибно бистро „Янис” в село Лозенец, община Царево. По време на разговора, тя ми обясняваше, как стоят нещата със заплащането, от кога мога да започна работа и тн. Разбрахме се за 04.07.2021г. Направихме всички необходими документи с родителите ми и ги изпратихме чрез „Еконт”.

На 04.07 пристигнахме в Лозенец. Настаних се и отидох в ресторанта. Запознах се лично с работодателката ми. Целият персонал в ресторанта като сервитьори и барман бяхме общо 5 човека. Още на първия ден накара мен и моите колеги Иво Матов, Стефан Мазнев, Никола Киров и Мартин, да подпишем документите. Договорът беше изготвен по много странен начин, без никакви дати. Не пишеше същата сума, за която се бяхме договорили. Всички го подписахме и тя ни каза за заплащането, че ни се полагат 800 лева + 3% от оборота на заведението.

Още в началото ни беше обещано, че всеки един от нас ще има по два почивни дни на седмица, и че всеки ще работи по 7-8 часа дневно, но нито едно нещо не отговаряше на договора. Ние започвахме работа в 7:00 часа и работихме до 16:30 часа. Имахме почивка за деня, която беше два часа и половина и в 18:30 отново бяхме на работа до около 1:00 – 1:30 часа след полунощ. Това се повтаряше всеки ден, без почивка. Отношението на работодателката Димитринка Янчева Дамянова беше отвратително грубо, унизително и подигравателно. В рамките на един месец, тя не даде на нито един сервитьор аванс, който беше обещала и когато я помолихме, тя категорично отказа.

Цялата тази ситуация беше истинска експлоатация на детски труд. Седмица след като започнахме да работим се появиха и здравословните проблеми: главоболие, заради недоспиването, мазоли и пришки по краката и тн. Условията за работа не бяха благоприятни. Имаше клиенти на хотела, които не останаха грам доволни. Самият хотел има много забележки и лоши отзиви. Чакахме с нетърпение да дойде 04.08.2021г., за да може да сме направили един месец, и за да ни платят. Когато отидохме да си поискаме заплатата, тя категорично отказа да ни я даде, след което ние не знаехме какво да направим и просто си тръгнахме. Не се обадихме на 112 на датата, на която не ни беше платена заплатата, защото все още имахме някаква надежда, че ще ни платят, но уви. Решихме да си тръгнем, за да не бъдем експлоатирани повече.”

Според думите на момчето, им е била обещана заплата от 800лв. + 3% от оборота на заведението. В трудовите договори се забелязва, че Иво Матов, който има навършени 18 години е осигуряван на 800лв. при пет часова работна седмица и осем часов роден ден. Александър-Даниел обаче, който няма навършени 18 години е назначен на седем часов работен ден при 700лв основна заплата. На всички обаче е обещана гореспоменатата сума от нетни 800лв. и 3%. Дали е така няма как да знаем със сигурност.

Свързахме се с майката на Александър-Даниел, която разказа, че не е могла да пусне жалба до инспекцията по труда, защото е „изпуснала срока”, но е категорична, че няма да остави нещата така. Историята е изпратена и до МВР.

Потърсихме за коментар и собственика и управител на фирма „Ди Енд Джи Ен” Димитринка Димитрова, но тя ясно заяви, че не желае да коментира по телефона каквото и да било и подобни твърдения може да изкаже всеки. Справка с търговския регистър показа съответствие с данните от трудовия договор, изпратен ни от Александър-Даниел.

Масова практика е така наречените „сезонни работници” да бъдат прецаквани от работодателите си, макар и да не са малко и случаите, в които работодатели биват ограбвани от персонала си. Като цяло работата по родните ни курорти може да се оприличи с руска рулетка под малко по-различна форма. Не са единици работещите прежалили „последната заплата” след няколко месеца коректни отношения работник – работодател. Масова практика ли е обаче да се наемат ученици и да бъдат експлоатирани без да получат полагащите им се възнаграждения?