Наскоро гледах един филм, за който не знаех нищо, влезнах без никакви очаквания в кино залата, но когато излязох от нея в края на филма, бях объркана, тъжна и променена. Може би се питате кой филм е това? Сега ще ви дам отговора: това изкуство се казва "Един грам живот". 

През цялата прожекция се чувствах някак различно, сякаш вървя до главните герои по време на всички възходи и падения, по време на големите загуби и победи. От гледната точка на една тийнейджърка усетих и уплаха, защото разбрах колко голям процент от учениците са засегнати от тази опасна и променяща мисленето зависимост. Осъзнах и колко важна е промяната-не само в младите, но и в техните родители.

Видях историите на част от хилядите хора, чиито животи са разрушени от дрогата- тази сладка отрова, която убива всичко от теб малко по малко. В историите голяма роля играят родителите, те трябва да са колона, на която да се опира човек, но в повече случаи дали заради строгост или незаинтересованост, те просто не виждат как детето им се разпада и поема по път, от който трудно можеш да се върнеш.

На финала обаче поставят надеждата, но и пагубния край, до който отвежда тази отровна наслада за зависимите. Показаха, че наркотиците могат да повлияят пагубно на нашето здраве- довеждат до шизофрения и други болести, а не рядко и до смъртта, която не можеш да предотвратиш. В същото време филмът ни напомня, че изход има — с много труд, воля и подкрепа. Проблемът може да бъде преодолян чрез общи усилия, обществена откритост и разбиране.

Това, което най-много ме впечатли бе речта на Вики, наркозависима, тя казва, че може да е трудно, но в началото има път назад. Защото ако продължаваш да употребяваш тези опасни субстанции, то те стават твоят живот и трябва да приемаш по малко всеки ден, за да живееш. Ставаш развалина, която мисли само и единствено за следващата доза.

Крайната ми оценка е, че филмът може да промени съдби, актьорската игра те кара да се чувстваш близка на персонажите и да усетиш техните емоции, както и да ги разбереш, дори понякога това да е трудно. И най-важното показват ни опасността и последствията от нея.

Моята поука е: Живей за семейството и роднините, а не за отровата, която те убива!

Автор: Зора Караколева, 17 години 

Училище: СУ "Черноризец Храбър"