Петър Дяксов е сред водещите дигитални предприемачи в страната. Спортува активно и обича предизвикателствата. Именно затова се впуска в едно от най-големите приключения в живота си – трябва да стане част от групата, която ще подобри световния рекорд на Гинес за най-голям брой хора, покорили връх Килиманджаро заедно.

Организатор на събитието е Адвенчър тийм с представител Преслав Конов. През 2021 година се заражда идеята да се направи опит за изкачване на Килиманджаро с голяма група и така да се подобри световният рекорд, който досега е бил 29 души. Той се свързва с Рекордите на Гинес и прави запитване за съответната категория, след което започва да сформира група, като целта е била да се съберат над 50 човека. Експедицията е обявена в началото на 2022 година, но Петър се включва малко по-късно, тъй като когато научава за нея всички места били заети. Големият интерес се е породил от това, че се прави опит да се подобри световен рекорд. В последствие се оказва, че има отказали се, отваря се свободно място и така той се присъединява към сформираната група. Тогава започва и неговата физическа и психическа подготовка. Той започва да ходи все по-често на планина, набавя си добра екипировка, тъй като тя е изключително важна в такива сурови условия, сваля килограми, за да му е по-леко изкачването. Освен това практикува редовно мултифункционални тренировки – crossfit.

На 14 януари приключението започва и групата тръгва от България, на 15 пристига на мястото, а на 16 започва самата експедиция.

„Разбрах за събитието от мой приятел, хареса ми идеята и реших да се запиша. Достигането на върха ни отне 7 дни, като самото изкачване беше по-дълго предвид височината му – 5895 метра. Изисква се повече време за адаптация на организма към височината, което удължи изкачването и слизането. Организаторите избраха маршрут „Машаме”, който е с една идея по-дълъг като маршрут. На петия ден достигнахме момента да атакуваме върха, това е на близо 5000 метра височина, там беше позициониран и последният ни камп”, разказа той.

Самата атака е протекла по следния начин:

След настаняването в последния камп групата е имала време за вечеря и почивка. Изкачването към върха е започнало през нощта на две групи – една по-бърза и една по-бавна, като по-бавната е тръгнала към 00:00 ч. през нощта. По-бързата група, в която е и Петър, тръгва по-късно, а целта е била да се съберат на върха и да го покорят заедно. Отнело е 3 часа и половина на групата на Петър да ги настигне.

 „Определено беше доста тежко, тъй като с покачването на височината, температурата падаше все повече и повече. Самата температура беше много неприятна, защото ако се спреш за повече от две минути започваш да измръзваш и няма къде да се скриеш. Самото изкачване се случваше доста бавно. Това беше така, защото организмът не е свикнал на такъв тип натоварване. На тази височина беше тежко за всички, защото започват световъртеж, главоболие, ако се движиш прекалено бързо не ти достига кислород, съответно се изморяваш още повече. Може би двама-трима от групата не успяха да достигнат до върха, защото им дойде прекалено тежко. Най-честият проблем беше свързан с височинната болест - когато тя се появи, тялото ти започва да отказва и трудно може да продължиш нагоре, единственият път е да започнеш да слизаш надолу”, обясни той.

От България тръгват 59 души, като в различните етапи някои хора са отпадали, предимно поради здравословни причини и проблеми с височината, а за самата атака остават 55-56 души. На 21 януари успяват да покорят Килиманджаро около 7:30 - 8 часа местно време.

„Нещата започнаха да се подобряват към 5:30 часа сутринта, когато слънцето започна да се показва. Изгревът беше невероятно красив. Радвам се, че не се отказах, въпреки трудностите. Бях сред първите 20 души, достигнали върха. В рамките на 20 минути всички 50 и няколко човека успяхме да се съберем горе и да си направим обща снимка, всеки си направи и снимки за спомен. Това беше важно и за рекорда, защото все пак трябва да представим доказателство, че сме успели. Най-емоционалният момент беше, когато се събрахме горе и изпяхме химна”, разказа Петър.

За изкачването групата е ползвала помощта на носачи, които са били важна част от предизвикателството, защото са поели по-голямата част от багажа. Всеки, който си заплати, е имал право да даде около 15 кг. багаж на своя носач.

„Голямо тегло падна от всички нас, когато тръгнахме надолу, дори на моменти започвахме да се унасяме. Към обяд се върнахме в лагера, имахме 2-3 часа за почивка и да хапнем. След това стегнахме багажа и палатките и се подготвихме за слизане, което отне 2 дни. Най-възрастният човек в групата беше на 59, а най-младият – на 17 години. Това начинание никак не е леко, особено ако нямаш голям опит в планинарството”, сподели той.

Петър заяви, че световният рекорд със сигурност е подобрен, а в момента тече процес по изпращане на снимкови и видеоматериали, с които да се докаже, че те като група са покорили върха. Получили са и сертификати от Танзания, че са успели да покорят Килиманджаро, което пък е и поредното доказателство. Въпрос на време е от Гинес да успеят да прегледат всички тези материали и най-вероятно март-април ще пристигне и официалното потвърждение.

Хобито на Петър е спортът. Преди да се впусне в предизвикателството да покори Килиманджаро, той е изкачвал някои от българските върхове, както и Митикас в Гърция. За момента не е мислил за изкачването на следващ връх, може би след време, но засега няма такива планове и цели.

В заключение, той добави, че успехът да качиш върха се състои от две думи „поле поле”, което означава „лека полека”. Ако искаш да стигнеш далече трябва да си постоянен и да не правиш нищо на всяка цена.