Инженер Мирослав Атанасов е магистър електротехника от ТУ-София, филиал Пловдив. В ЦЕРН започва през 2011 като част от проекта за ускорител за адронна терапия МедАустрон, където участва в разработката на специалните електромагнити използвани за трансфер на частиците от ускорителя към терапевтичните зали.

През 2012 се прехвърля в групата по трансфер на сноповете в ускорителния комплекс на ЦЕРН, където до ден днешен се грижи за производството, експлоатацията и поддръжката на електромагнитите и защитните устройства, нужни за пренос на сноповете частици между отделните ускорители от веригата инжектори на LHC.

Участва в работната група по определяне на параметрите и изследване на възможността за осъществяване на бъдещ 100-километров колайдер в комплекса на ЦЕРН. В четвъртък той ще изнесе дистанционна лекция пред студенти от Техническия университет. „Реших да говоря пред студентите от Техническия университет – филиал Пловдив за това, което правя и това, което познавам. Очаквам, че ще ме питат за електромагнитите – за характеристиките им и от какви материали са направени. Ще си говорим чисто технически за съвсем конкретни неща. Но ще им кажа и нещо много важно: не се страхувайте от големите имена като ЦЕРН и не се съмнявайте в качеството на нашето образование. Казвам го от собствен опит. Сега Пловдивския технически университет има много съвременна учебна база. Виждам, че българското висше техническо образование е конкурентоспособно. Препоръчам на студентите да дойдат тук, за да си напишат дипломна работа. И ако са с широко отворени очи имат какво да видят за бъдещата си професия.“ - казва пловдивският инженер в ЦЕРН.

„В ЦЕРН пристигнах през 2011 година по една двугодишна програма. В началото имах някакви административни спънки. Но хората, при които започнах, намериха за мен друг проект: да разработвам електромагнити за ускорител за адронна терапия. С него се унищожават ракови клетки в човешкия организъм, като се атакуват със снопове от заредени частици с протони. Съоръжението МедАустрон е австрийско и е инсталирано близо до Виена. В ЦЕРН извършихме голяма част от производството на отделните компоненти на ускорителя и създадохме цялостния му дизайн. След това целият ускорител се изнесе и сглоби в Австрия и много пациенти са намерили успешно лечение чрез него. Така създадохме перспективно средство за третиране на ракови образования, което щади здравата тъкан като чрез снопове от протони се „обстрелват“ с радиация само клетките, които искаме да унищожим. Радиацията прекъсва DNK – връзките в туморните клетки и те спират да се възпроизвеждат. Докато стандартната лъчетерапия не щади нищо, тя просто убива наред и реално не може да достигне в дълбочина. Проблемът е, че за да се направи такъв център трябва да се изгради цяла болница около него, защото се прави голям ускорител на частици. Вече имаме идея да направим машината миниатюрна и да стане примерно като скенера и всяка болница да си го има.“, разказва инж. Атанасов. 

По този проект Мирослав Атанасов работи 7-8 месеца. След което се отваря работно място в същата секция на ЦЕРН. Той кандидатства и печели петгодишен трудов договор. Идеята на ЦЕРН с петгодишните договори е постоянно да обновяват персонала си и да влизат нови хора, които не се занимават само с физика на ускорителите. Така привличат и специалисти от индустрията, които имат друг ценен опит. Има обаче и едно ядро от специалисти, сред които е и инж. Атанасов. 

= ЦЕРН отвътре =

Европейската организация за ядрени изследвания е основана през 1953 година. Договорът за създаването е подписан в Париж, а самият научен център е със седалище в Женева Швейцария, на границата с Франция. В ЦЕРН членуват 24 страни от Европа и още 8 са със статут на наблюдатели. Част от съоръженията са над земята, а други – на 100 метра под земната повърхност на Швейцария и Франция. България е член на организацията от 1990 година. В ЦЕРН постоянно работят 2500 специалисти. Още 8000 физици и инженери от 580 университета от 85 страни работят временно по конкретни проекти. Годишният бюджет на научната организация е близо 1 милиард евро, като той се събира от страните-членки в зависимост от техния брутен вътрешен продукт. Погледнато с очите на инж. Мирослав Атанасов ЦЕРН изглежда така: „Имаме голям комплекс от ускорители на частици, които поддържат експериментални зони, в които зони ние трябва да доставяме снопове протони, йони или най-общо лъчи. Те се използват за фундаментални изследвания. Комплексът трябва да работи постоянно, за да имат физиците достатъчно частици, които да изследват. Фундаменталната физика е трудна и трудно разбираема, но тя е един от пътищата да опознаем материята и да я разберем. Тук Европа отделя средства за идеите, които ще ни служат в бъдещето. ЦЕРН е създаден след Втората световна война, когато се разбира разрушителния потенциал на новата физика и се решава да се създаде нещо общоевропейско, което да „впрегне“ ядрения потенциал за съзидание, а не за разрушение.“

Парите, влизащи в бюджета на ЦЕРН се разпределят по департаменти в зависимост от дългосрочните програми, които те осъществяват. Значителна част от парите в бюджета обаче се връщат към европейските производители под формата на индустриални поръчки - за суров материал, за готови изделия, както и под формата на трудови договори, програми за обучения на стажанти, студенти, докторанти и т.н. Научният продукт, който създава ЦЕРН не се продава. „Ние сме абсолютно отворени, знанията, които добиване не са защитени с патенти, а са общодостъпни за всеки, който иска да знае. Например от технологията на детекторите са се развили всички болнични скенери. За всички тези скенери трябват свръхпроводящи магнити, които тук разработваме. Тук започна и проектът за медицинските ускорители – първият е в Италия и сега – в Австрия. Вече работим да ги направим по-компактни и по-достъпни, защото сега те са скъпо съоръжение. Австрийския ускорител МедАустрон излезе около 250 млн. евро.“ - разказва инж. Атанасов.

 „Реших да говоря пред студентите от Техническия университет – филиал Пловдив за това, което правя и това, което познавам. Очаквам, че ще ме питат за електромагнитите – за характеристиките им и от какви материали са направени. Ще си говорим чисто технически за съвсем конкретни неща. Но ще им кажа и нещо много важно: не се страхувайте от големите имена като ЦЕРН и не се съмнявайте в качеството на нашето образование. Казвам го от собствен опит. Сега Пловдивския технически университет има много съвременна учебна база. Виждам, че българското висше техническо образование е конкурентоспособно. Препоръчам на студентите да дойдат тук, за да си напишат дипломна работа. И ако са с широко отворени очи имат какво да видят за бъдещата си професия.“ - заключи пловдивският инженер в ЦЕРН.