„Всеки паметник е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията… Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението. А на падналите в борбата да кажем: „Спете спокойно. Вашите завети няма да бъдат забравени!“
С цитат от цар Борис III историкът Мария Карадечева почете паметта на всички участници в 144-годишнината от Освобождението на Пловдив. Церемонията се състоя пред паметника на капитан Бураго в Дондуковата градина.
Специалистът от Историческия музей на Пловдив разказа увлекателно за паметните събития, предшествали посрещането на ген. Гурко и за важната роля на кап. Бураго.
„Сведенията за живота му са твърде оскъдни. На надгробната му плоча в Тихвинското гробище в Санкт Петербург стои надпис- „Александър Петрович Бураго – полковник. Роден на 4 март 1845 г. в Харков , починал на 9декември 1883г. на о.Мадейра . На скъпия ми мъж“ . Потомствен дворянин,тойзавършва Николаевското военно-кавалерийско училище в Санкт Петербург и по време на Руско-турската война 1877/1878г влиза в състава на Западния отряд на ген. Гурко, сражава се при боевете на Стара Загора. За смелостта и заслугите си за освобождението на Пловдив още на 27.02.1878 г. е повишен в чин полковник и получава орден „Св.Георги“ 4 клас.След войната служи в Петербург и Одеса. Умира от туберкулоза едва на 38 г.”, разказа Карадечева.
Тя припомни, че освобождаването на града е било изключително сложно заради невъзможността да бъде обсаден от руските войски, единственият мост за влизане в централната част на града е унищожен, а от Трихълмието не спират да обстрелват района. Съдбата на Пловдив е поставена на карта и всички се опасяват да не се случи трагедията със запалването на Стара Загора. В битката за спасяването на един от най-красивите градове на Ориента се включва и дипломацията.
„На 15 януари ген. Гурко възлага спасителна разузнавателна мисия на кап. Бураго. С ексадрон от 63 драгуни, около 23 часа той влиза в още препълнения с турски войски, черкези и башибозуци град, откъм квартал Мараша. Успява да превземе пощенската станция Мензилхане. Граждани отвеждат капитана при гръцкия вицеконсул, който го уведомява за струпването на турски войски около гарата. Заедно с въоръжените българи-православни и католици, Бураго се отправя натам и след кратка престрелка,турските войници се оттеглят от позициите си, а драгуните се втурват в атака. Пленяват петдесетина турци и овладяват станцията.
На 16 януари в щаба на ген.Гурко, който вече се намира в с.Костиево, пристига пратеник от Бураго .В записката до генерала той докладва-„Имах силна престрелка на железния път.Ранени и убити при мен няма.Вчера е заминал в 22.00 часа последният влак от Пловдив с два вагона.Турците отстъпват,или по вярно бягат пеша за Станимака. Телеграфният апарат е превзет от мене, заловена е кореспонденцията,която прилагам към настоящето“. Сутринта на 16 януари започва строителството на временен мост,по който преминава руската пехота,кавалерия и артилерия.
Ген. Гурко със своя щаб влиза в града на два огромни сала.Посрещнат е тържествено с хоругви,хляб и сол, а в църквата „Св.Богородица“ е отслужен благодарствен молебен.Над Пловдив изгрява свободата , а пътят на руските войски към Одрин е открит”, разказа още Карадечева.
В честването пред паметника на кап. Бураго се включиха областният управител Йордан Иванов, председателят на ОбС Пловдив Александър Държиков, зам.-кметът Пламен Панов, кметът на "Централен" Георги Стаменов, депутати, общински съветници, политици, общественици и граждани. Те поднесоха цветя и венци.