Високите температури през изминалите седмици , горящите пожари в цяла България поставиха на изпитание психиката и физиката ни. По данни на европейската система EFFIS България през юли 2025 е на първо място в ЕС по изгорели площи спрямо средното за периода. Според Системата за качеството на въздуха в реално време показателите в почти цяла България са силно влошени. Въздухът в дните с пожари има повишени стойности на PM2.5 и PM10, а понякога дори превишава безопасните нива в няколко поредни дни.

Известно е , че пожарите променят драстично състава на въздуха . При горене – без значение дали на суха растителност, гори или дори сметища във въздуха се отделят фини прахови частици (PM2.5 и PM10) , които проникват дълбоко в белите дробове и дори в кръвта. Високите нива на въглероден окис (CO) намаляват способността на кръвта да пренася кислород. Азотните оксиди (NOx) дразнят дихателните пътища и предизвикват възпаления. Така нареченият Летен смог( озон на приземно ниво ) , който се образува при горещини и изгорели газове, уврежда сериозно белите дробове. Тук може да добавим и диоксините и фураните , които се отделят при горене на пластмаси и отпадъци , както и полицикличните ароматни въглеводороди (ПАВ) отделяни при непълно горене , които са токсични и канцерогенни. И за да се допълни картината добавяме екстремните горещини при които ултравиолетовата радиация засилва химичните реакции между замърсителите. Липса на вятър и застоя на въздуха водят до задържане на токсичните газове ниско над земята.

 Пловдив е един от най-уязвимите градове в България по отношение на задържане на топлина и замърсяване на въздуха. Причината не е само в климата, а и в географското разположение , защото градът се намира в котловина, обграден от хълмове и ниски възвишения и това пречи на свободната циркулация на въздуха , който „застоява“ и замърсителите се натрупват ниско над земята. Плътното застрояване и липсата на достатъчно зелени площи усилват ефекта на „градски топлинен остров“ – температурата в централната част е с между 6 и 8 °C по-висока от околните райони. Интензивният трафик и замърсяванията от фабрики и производства допълват смога с токсични газове, особено при безветрени дни.

Какво означава това на практика за жителите на Пловдив, коментира психологът Дарина Гочева.

На първо място имаме по-високи стойности на фини прахови частици (PM10, PM2.5) в сравнение с други градове. Димът от пожари в региона се задържа по-дълго в приземния въздушен слой .Озонът и токсичните газове достигат критични нива около обяд и в късния следобед. Терморегулацията на тялото се натоварва силно, а липсата на нощно охлаждане води до хронично недоспиване и изтощение. Засилват се соматичните и психични реакции – особено тревожност, паника, сърцебиене, задух и усещане за „вътрешно задушаване“. Последствията за организма ни са затруднено дишане, суха кашлица, задух , учестен пулс ,главоболие и замайване. Повишава се умората и раздразнителност. Много често срещани са нарушенията в съня и терморегулацията. Не на последно място има повишен риск от сърдечно-съдови и белодробни усложнения. Най-засегнати са хората със следните здравословни състояния: Астма, ХОББ, бронхити, емфизем , сърдечна недостатъчност, хипертония/високо кръвно ,прекаралите инфаркти и инсулти. Негативно влияние се наблюдава и при тези с автоимунни заболявания, диабет тип 1 и 2 , невродегенеративни заболявания.

При страдащите от неврологични и психични състояния като тревожно разстройство и/или паническо разстройство се наблюдава усилване на симптомите: сърцебиене, задух, дереализация .При депресивните състояния нарушеният сън и топлинната умора влошават емоционалния баланс. Допълваме списъка и с хормоналните и автоимунни състояния като хипертиреоидизъм и тиреоидит – топлината засилва симптомите: сърцебиене, безпокойство. Този период е тежък и за жените в менопауза – наблюдават се по-чести и интензивни топлинни вълни, тревожност.

При възрастните хора има обща дехидратация и електролитен дисбаланс с влошаване на хронични заболявания (напр. деменция, сърдечна недостатъчност).Повишава се риска от падания поради замаяност, отпадналост, нарушено равновесие. Уязвими са също бремените жени и децата.

Как да си помогнем ? Ето няколко полезни насоки и техники при екстремни жеги и влошен въздух :

  1. Намалете топлинното натоварване върху тялото - охлаждайте основните точки: китки, глезени, тила и вътрешната част на лактите с хладна кърпа или мокра кърпа.
  2. Вземайте кратки, хладни душове (не ледени!) – 2–3 пъти дневно.

3.Проветрявайте помещенията само рано сутрин и след 21:00, когато прахът и озонът са най-ниски.

 4.Намалете излагането на замърсен въздух- използвайте маска с активен въглен, когато излизате навън при дим, пепел, смог.

 5.Използвайте пречиствател на въздух у дома – дори най-евтин модел е по-добър от нищо.

6.Избягвайте излизане между 10:00–18:00 ч. – концентрацията на замърсители и UV е най-висока.

7.Поддържайте добра хидратация, приемайте вода , студен чай – токсините се елиминират по-трудно в дехидратирано тяло.

8.Пийте често вода с щипка хималайска сол или резен лимон . Така задържаме минералите.

9.Запарки от маточина, мента, липа или бъз са леко успокояващи, охлаждащи и прочистващи.

10 .Консумирайте хидратиращи храни – краставици, диня, тиквички, зелени листа

11.Избягвайте кофеин, алкохол и тежки животински мазнини . Те влошават терморегулацията