- Г-н Панов, каква бе пловдивската култура през 2025 г. през вашите очи? 

- 2025-а се очерта като стабилна година, много продуктивна за културния сектор. Винаги сме се стремели, като работим, да спазваме определени принципи. От една страна - да има достатъчно добър и адекватен бюджет. Той да създава възможности за много събития, които да оцветяват живота в Пловдив и да го правят жив град. 

От друга страна - да имат достатъчно средства културните оператори, които извършват своята дейност в града, за да могат да правят това, което правят най-добре. За да може от една страна гражданите да бъдат одухотворени, но и да се изпълни  образователната функция, която ресор „Култура“ трябва да насърчава. Важно е да напомним, че динамичният културен живот е насочен към това да радва пловдивчани, но и да привлича туристи. Те идват в нашия град, защото събитийният календар е доста голям и се радвам, че фокусът му е върху културата. 

Така че годината беше стабилна. Имаше близо 900 събития, подкрепени чрез различните инструменти, с които Община Пловдив разполага. Това е програма „Култура“ или така нареченият Културен календар и разбира се, програмата на фондация „Пловдив 2019“. 

Поддържаме един от най-големите бюджети в национален мащаб. Тази година бюджетът беше близо 6 милиона лева и той създаде редица вълнуващи събития, като започнем от по-комерсиалните като Hills of Rock, Франкофоли, или като One Dance Festival и Plovdiv Jazz Fest, които са вече утвърдени. Имаше и редица нови формати, които така също имаха своята добавена стойност. Дали ще бъде концертът на Ник Кейв или проектът на Ангел Дюлгеров – всички те имат принос към това Пловдив да бъде интересен както на гражданите, така и на туристите. 

- Има ли този интерес някакво материално измерение? Каква възвръщаемост имат тези инвестиции? 

- Има реална връзка между инвестициите и приходите, които местата за настаняване реализират.  Две са реалните и най-изразени причини, поради които градът ни е харесвана и посещавана дестинация. Едното, разбира се, е културното наследство и всичките музеи, които опазват културното наследство като туристически локации и, разбира се, културните събития. 

За тази година Пловдив отново постигна прогрес и цифрите са безпристрастни. Например, до месец октомври тази година, защото това са ни последните актуални данни, които получаваме от НСИ, реализираме 7% ръст при пренощувалите лица. Това означава, че повече хора са дошли, останали са в Пловдив и са реализирали нощувка. Когато говорим за прихода от тези места за настаняване, до октомври са генерирани над 50 милиона лв. Така че можем да говорим при всички случаи за една много добра възвръщаемост. Отделно, ако гледаме и на микрониво. Културните оператори, които реализират своите събития,  получават финансова подкрепа от Общината не само за реализация на съдържанието, но и за озвучаване, осветление, изграждане на сцена. Тази част от проектите се изпълнява от фирми и по този начин се подпомага и частният бизнес. Тоест, част от средствата, които Общината предоставя на своите партньори – културните оператори, циркулират и в икономиката на града. 

- Споменахте музеите. 2025 г. се оказа много силна за тях – бяха открити няколко нови експозиции, което не се случва често! 

- Така е, годината беше силна, защото имаме нови атракции, които радват пловдивчани. Те позволяват на града да държи темпото високо. Наясно сме, че, за да може градът да продължава да бъде интересен не само с древното си наследство, той трябва постоянно да се обновява и да представя нещо ново. И това политика, която налагаме от години с ясното съзнание каква добавена стойност ще даде. 

Категоричен съм, че градът трябва поне веднъж на две години да има нови атракции, които да показва на туристите и на гражданите и те да са свързани с културното наследство на Пловдив. Тази година беше много силна. Успяхме да открием един изключително труден обект - Небет тепе. В момента е едно от любимите места на гостите на града и на пловдивчани като археологически парк с неговите културни ценности, но и като място, което предлага прекрасна гледка отгоре отвисоко към останалите части на града, а и като романтично място. 

Няколко музея вече имат нови експозиции след дългогодишна работа и планиране. Открихме в рамките на една седмица новата експозиция на Природонаучния музей. Той стана не просто по-интересен, той се разшири, защото се задъхваше. Създаде се възможност да се затвори пълният цикъл на преживяването, когато посетиш музей. От това той да е прекрасно експониран, да е в добро състояние, да има съответните интерактивни технологии в него в комбинация с едно прекрасно кафе, свързано с културата на континента, на който е посветена експозицията. 

Етнографският музей не просто откри нова експозиция, а музеен център – уникален на Балканите. Радвам се, че изпълнихме волята на дарителя на ютиите – художника Димитър Добрев. Всичките хиляди ютии, които са от толкова много далечни места или по-древни времена, вече са експонирани. Най-важното е, че историята на ютиите е разказана с най-модерните интерактивни средства, за да бъде преживяването на посетителите още по-вълнуващо. Тази експозиция вдъхнови Етнографския музей да създаде изцяло нова бранд идентичност. 

Безкрайно впечатляващ е Археологическият музей, който по друг начин, не със средства от общинската хазна, а на проектен принцип към Министерство на културата, успя да обнови своята цялостна експозиция и включи аудиогид. Идеята е в Пловдив не просто да правим музеи с нови сгради, а да въвеждаме най-въздействащите и сериозни европейски практики. 

Радвам се, че енергията на музеите бе подета и от частни инициативи.  Два нови музея стартираха в Пловдив, а това е голямо предизвикателство. Става дума за Фентъзи „Не музей“ и Музея на парите. 

- Културата на Пловдив бе подпомогната и през Националния план за възстановяване и устойчивост. 

- Така е, бюджетът за култура беше увеличен и благодарение на успешното подготвяне на проектното предложение, което спечелихме към Национален фонд „Култура“, където привлякохме 2 млн. лв. и получихме съгласието от Общинския съвет да даде още 1 милион  лева със финансиране. Благодарение на това се родиха 24 доста интересни проекта. 

Институциите и културните оператори, които участват, макар и години след приключването на ковид-кризата, реално да получат усещане за възстановяване след тежки моменти. Например, Природонаучният музей като един от подбенефициентите в този проект, също ще включи изкуствен интелект в представянето на експозиция „Африка“. Драматичният театър също ще си доразвият музея, който създадоха, отново с изкуствен интелект. Роди се нов формат, който между другото отваря възможността Пловдив да има чисто ново културно събитие свързано с градски брандинг и дизайн, включително архитектура. Говоря за проект на Студио „Пункт“, който ще се реализира през февруари 2026 г. Форумът ще събере няколко европейски градове и дизайн студия, които са участвали в различни инициативи за градски брандинг. Покрай този формат ще се ребрандира изцяло  подлезът на Гладстоун, който ще стане доста интересен за туристи и ще носи новата визуална идентичност на Пловдив. Заедно с дирекция „Туризъм“ имахме много активна година и работихме активно по това градът да създаде своя унифицирана визуална идентичност.

- Какви стъпки предприе екипът ви за разгърне потенциала на туристическия сектор? 

- Много успешно надградихме дейността на Фонда за развитие на Летище Пловдив. Заработихме активно и през тази година успяхме да привлечем две нови линии - едната до Милано (Малпенза) и една до Братислава, която много активно свързва града с Виена и с Будапеща, които са наблизо. Продължаваме и сме в процес за преговори с EasyJet и с Eurowings за още дестинации през 2026 г. Вероятни дестинации са градове в Германия, Испания и Швейцария. Успяхме активно да се рекламираме в летище Малпенза с новата визуална идентичност на Пловдив.

Важно е да споменем, че със дирекция „Туризъм“ активно работим за това Пловдив да има своя единен унифициран туристически бранд. В рамките на тази дейност избрахме новото туристическо лого на Пловдив, което бе прието единодушно от  Общинския съвет.  Това е лого, което вплита елементи от Европейска столица на културата и логото на ВизитПловдив, които заедно със своята цялостна визуална идентичност и съответните пиктограми в момента се налагат в всичките рекламни материали на Пловдив.

През 2026 г. ще имаме завършен целия брандбук на града, когато говорим за туристическата инфраструктура.  Става  дума за брошури, постери, рекламни материали, тефтери, но и – още по-важно, указателни табели за входно и изходните артерии на града, както и за брандиране на туристическите информационни центрове.

Така че, така като големите европейски градове, ние ще имаме единна визуална идентичност. В последствие ще се работи да се налага и в културните институции да има кобрандиране – хем да носят своята визуална идентичност, хем и на новия бранд на ВизитПловдив. 

Така ще създадем усещането на туриста за хармония в ползването на туристически карти, указателни табели, карти на спирките на градския транспорт. Това създава усещане както за чистота, така и за естетически вид. Ние работим именно за да можем да стигнем на следващото ниво, когато говорим за представянето на града. 

Направихме много активна реклама по националните радиа с идеята да представяме Пловдив като целогодишна дестинация със своите фестивали и със своето културно наследство.  

Беше много важно, че успешно заедно с Министерство на туризма реализирахме глобалната конференция ООН за вино, което беше важно, че се случва първо в Пловдив.  Благодарение на това събитие градът и регионът вече са на световната карта като винена дестинация. Това успешно партньорство ще носи своите позитиви във времето напред, защото нямаше някой делегатите на ООН, който след приключването на конференцията не каза, че няма да се върне пак в Пловдив, за да може да опита отново хубавото вино и да посети отново интересни локации.

 - Всичко това е свързано и с възможността да бъдат дигитализирани услугите за туристите...

- Подобрихме  част от електронните услуги в сферата на туризма, които са важни. Знаете, от 2024 г. ние имаме действаща електронна система на сайта visitplodiv и всеки може да си купи електронен билет за пловдивските музеи. През тази година сложихме на ключови локации - в Дома на културата, в фоайето на Община Пловдив и в двата туристически информационни центъра, така наречените киоскове. Това са  софтуерни продукти, благодарение на които всеки, който влиза в тези места, може да си купи билет за всички музеи и обектите в „Старинен Пловдив“. Това гарантира достъпност на туристическата услуга, но и повече приходи за музеите, защото така са настроени системите, че приходите от тези устройства влиза директно в техните сметки. 

- Какви стъпки ще предприемете за разработването на мащабния брандбук на Пловдив? 

-  Предстои да разработим  шрифт, който ще може да се ползва от страна на главния архитект и на работната група, която да налага единия градски бранд в аспекти, които не са свързани само с туризма на града, но и с цялостната му визия. Именно затова си партнираме с екипа на главния архитект, за да може да допринесем Пловдив да има вече един градски бранд, освен един туристически бранд. 

Включително и тези, които не касаят туристическата инфраструктура. Ще дам пример -  дори когато отидеш на някой парк и видиш, че има надпис, че се пръска срещу насекоми, той да е изписан с този уникален шрифт. 

- Да се върнем на терена на културата – кои са събитията, които да очакваме с най-голям интерес през 2026 г.? Получихте много комплименти от Общинския съвет, че предварително културните оператори имат одобрени средства и могат да планират събитията си. 

- Радвам се,  че Културният календар за 2026 г. бе приет с мнозинство и наистина получихме адмирации. Аз съм много благодарен на Общинския съвет, казах го и в залата, за това, че културата поне в последните няколко години е предмет на единомислие, когато сме представяли нашите културни политики в рамките на Общинския съвет. 

Наистина е добра практика това, че ние гледаме винаги да спазваме този принцип календарът да бъде гласуван и да бъде административно процедиран от едната за другата година. Това наистина да създаде този комфорт от страна на операторите. 

- Какъв нов акцент сте наложили през 2026 г.? 

- Много искам през следващата година да сложим акцент върху монументалното изкуство. Ние от вече няколко години н сам предвиждаме различен размер средства за това всяка година да реставрираме някои паметници на монументалното изкуство.

През 2026 г. ще върнем Арката на Димитър Павлов в Цар Симеоновата градина. Ще възстановим фонтана в двора на Драматичния театър, който също е паметник на монументалното изкуство. Имаме план да възстановим монументалната тварба на фасадата на детската кухня на ул. „Богомил“. 

Имаме мапинг на цялото монументално културно наследство в Пловдив, който беше изпълнен по проект на фондация „Балканско наследство“.  Това ни дава възможност да планираме всички стъпки по спасяването на недвижимото културно наследство на Пловдив. 

- Кои събития в новата 2026-а ще бъдат нов акцент за публиката? 

- Радвам се, че сред тях има събития за талантите на Пловдив като фестивала Малката Мелпомена - национален театрален конкурс с младежки театри от цялата страна.  Проектът е на театър „А`Парт“. Заложили 205 хиляди лева за голям концерт на световноизвестни изпълнители. Те предстои да бъдат обявени. Георги Тошев ще направи филми в поредицата „Незабравимите“ на Георги Тошев, който ще направи филм за Асен Кисимов и Леда Тасева, актьори със своята неразривна пловдивска връзка.  Другото, което е ново, че за първи път Дружество на пловдивските художници влиза с големи проекти през Културния календар за близо 50 хиляди лева.

Това ще даде възможност на ДПХ да направят различни изложби през 2026 година по техен избор, но и да подпомогнат издръжката на залата си. Ще имаме проект на фондация „Балканско наследство“, който ще събере представители на музеи от цялата страна. Те ще се запознаят и ще преминат обучение на база модерните европейски и световни методи при представяне на експозиции и при опазване на културното наследство.  „Занаяти с бъдеще“ е проект на Регионалната занаятчийска камера.

Те искат улица „Стръмна“ да бъде обновена и обживена с повече нови технологии, които да накарат хората да посещават мястото доста по-активно.  

Проектът One Dance City също е нов и ще се опита да въвлече повече граждани в темата на модерния танц, включително хора, които живеят извън центъра на Пловдив по кварталите. Фондация „Повелители на мечти“ ще направи огнени спектакли отново по различни локации в града. Ансамбъл „Тракия“ пък ще представи авторски спектакъл на Античния театър. 

- Какво се случва с ключовите проекти от градската среда? 

- Когато говорим за недвижимото културно наследство, проектът за Античен форум на Филипопол  - Изток и Юг, е готов като обществена поръчка и предстои тя да бъде стартирана през 2026 г., за да може този проект да бъде реализиран успешно. 

- Какво се случва с програмата за подпомагане на проекти са реставрация на собственици на частни сгради паметници на културата?

- Направихме проект на програма, която трябва да създаде двукомпонентен принцип на финансиране на частни собственици, които имат сгради частни паметници на културата. Един път, при възможност да получат тези хора средства за проектиране на фасади, с цел опазване, защото тези фасади са част от градската среда. Това е във фаза проектиране, а ако имат готови проекти да получават средства за консервация и реставрация. Всичко е на конкурсен принцип, на база критерии, като водещ критерий ще бъде колко застрашена е самата сграда. Тази програма като документация и приложение е подготвена. Чака финансиране от Общинския съвет, но кметът Костадин Димитров  изрази ясна подкрепа за реализацията ѝ. Говорили сме за сумата от 700 000 лв., с която да бъде обезпечена.